Ема Мароне - Тихо ми говориш

--------------------------------------------------------------------------------

Autori: Davide Simonetta & Roberto Casalino

-------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Давиде Симонета & Роберто Казалино

------------------------------------------------------------------------------------------------------

La felicità

è un’idea semplice, davanti ai tuoi occhi,

tra l’aria che respiri e quella che

difficilmente trattieni.

Abbiamo già un vissuto,

che a dire il vero,

somiglia più ad un conflitto,

il cuore è spesso offeso

da un dito, che

tu mi hai puntato al petto.

Se gli occhi non riescono

a raccontarti ciò che vedi,

proverò io a dirtelo,

perché all’evidenza non ci credi.

È troppo tempo che mi parli piano.

Son troppi gli anni che ci conosciamo.

Avremmo messo su un palazzo intero, e invece ci

divide un muro.

È troppo tempo che mi parli piano,

o sei un ricordo lontano…

È amore o solo un’ossessione…

è un vento caldo, troppo

caldo che si muore.

È caldo che si muore.

Gioco a far la guerra, perché l’amore

non mi ha mai dato tregua.

Ma se ti avrò di fronte ancora un’altra volta,

nel dubbio, farò la cosa più giusta.

Se gli occhi non riescono

a raccontarti i miei pensieri,

proverò a descriverli un po’ tutti,

anche quelli più neri.

È troppo tempo che mi parli piano.

Son troppi gli anni che ci conosciamo.

Avremmo messo su un palazzo intero, e invece ci

divide un muro.

È troppo tempo che mi parli piano,

o sei un ricordo lontano…

È amore o solo un’ossessione…

è un vento caldo, troppo

caldo che si muore.

Siamo qui,

tra un passo incerto e l’utopia di un equilibrio ritrovato. Noi

siamo qui,

in un percorso parallelo, ci tocchiamo senza mai incontrarci.

Se gli occhi non riescono

a raccontarti ciò che vedi,

proverò io a dirtelo,

perché all’evidenza tu non credi.

È troppo tempo che mi parli piano.

Son troppi gli anni che ci confondiamo.

Avremmo messo su un palazzo intero, e invece ci

divide un muro.

È troppo tempo che mi parli piano,

o sei un ricordo lontano…

È amore o solo un’ossessione…

è un vento caldo, troppo

caldo che si muore.

È caldo che si muore.

Attento che si muore.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Щастието

не е сложно понятие, пред твоите очи,

между въздуха, който дишаш, и този,

който трудно задържаш.

Вече имаме един живот зад нас,

който, да си кажем честно,

прилича най-вече на конфликт,

сърцето ми често е обидено

от онзи пръст, който

ми насочи срещу гърдите.

Ако очите ми не успяват

да ти разкажат какво виждаш,

аз ще се опитам да ти го кажа,

защото на очевидното не вярваш.

От твърде много време тихо ми говориш.

От толкова много години се познаваме.

Вече щяхме да сме съградили цял палат, но всъщност

ни дели стена.

От твърде много време тихо ми говориш,

или пък си далечен спомен...

Любов ли е, или само мания...

топъл вятър е, толкова топъл,

че чак се умира.

Толкова е топъл, че се умира.

Правя се, че водя война, защото любовта

никога не ми даде мира̀.

Но ако се изправиш пред мен още веднъж,

в съмнението, ще направя най-правилното нещо.

Ако очите ми не успяват

моите мисли да ти разкажат,

ще се опитам да ти ги опиша, по малко всяка една от тях,

дори онези, най-черните.

От твърде много време тихо ми говориш.

От толкова много години се познаваме.

Вече щяхме да сме съградили цял палат, но всъщност

ни дели стена.

От твърде много време тихо ми говориш,

или пък си далечен спомен...

Любов ли е, или само мания...

топъл вятър е, толкова топъл,

че чак се умира.

Тук сме,

между една несигурна стъпка и утопията на възстановеното равновесие. Ние

сме тук,

в парарлелен маршрут, докосваме се, но никога не се срещаме.

Ако очите ми не успяват

да ти разкажат какво виждаш,

аз ще се опитам да ти го кажа,

защото на очевидното не вярваш.

От твърде много време тихо ми говориш.

От толкова много години се объркваме.

Вече щяхме да сме съградили цял палат, но всъщност

ни дели стена.

От твърде много време тихо ми говориш,

или пък си далечен спомен...

Любов ли е, или само мания...

топъл вятър е, толкова топъл,

че чак се умира.

Толкова е топъл, че се умира.

Внимавай, защото се умира.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=Jkf1mG0YYU4