Ема Мароне - Очи дълбоки
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Ermal Meta
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Дарио Фаини (Дардъст) & Ермал Мета
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Servirebbe avere occhi profondi,
grandi...
come due pozzi neri…
per buttarci dentro quello che vedi…
e pure
l'amore che non cedi…
Servirebbe avere gli occhi profondi…
per imprigionare la tua assenza…
non lasciarla mai venire fuori…
perché
non diventi dipendenza…
È più bella questa città…
quando sale la luna…
mentre dormono tutti già…
tutti tranne me,
tutti tranne me…
Io mi scordo di dimenticarti…
non ho mai avuto occhi profondi…
sei negli occhi e via da lì non scendi…
come fai…
tu lo sai…
a restare in equilibrio
e non cadere mai…
Questo vento che mi punge la pelle…
sembra
una carezza veloce…
io vorrei avere gli occhi profondi
e larghi…
che ci si perde il mondo…
per avere la certezza che presto
o tardi
succede per davvero…
È più bella questa città…
quando sale la luna…
mentre dormono tutti già…
tutti tranne me…
Io
mi scordo di dimenticarti…
non ho mai avuto occhi profondi…
sei negli occhi e via da lì non scendi…
come fai…
tu lo sai…
a restarmi addosso… se non ci sei mai…
Ti ho visto odiare l'amore…
fare la guerra alle stelle…
sognare senza pudore…
finalmente poi…
dormire…
io ti ho coperto le spalle…
scoprendo tutto il mio cuore…
ma un sogno non si può rifare…
Io
mi scordo di dimenticarti [(… dimenticarti…) (x 2)
(sei…) (x 2)] sei (Sei…) negli occhi e via da lì non scendi (… non scendi…)…
come fai…
tu lo sai…
a restare in equilibrio…
Non ricordo di non ricordarti…
sei negli occhi e via da lì
non scendi…
Inseparabili… ma separati…
Come fai…
tu lo sai…
a restare in superficie…
e non sprofondi mai…
… e non sprofondi mai…
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Очи дълбоки, големи...
като два кладенеца черни...
са ми нужни...
за да хвърля в тях това, което виждаш...
и дори
любовта, която не отстъпваш...
Очи дълбоки са ми нужни...
отсъствието ти в затвора за да хвърля...
и никога да не го пусна да излезе...
в зависимост
за да не се превърне...
Най-красив е градът...
когато луната изгрее...
когато вече всички спят...
всички освен мене,
всички освен мене...
Все забравям да те забравя...
дълбоки очи никога съм нямала...
в очите ми си и никога не залязваш...
как успяваш...
ти си знаеш...
в равновесие да останеш
и никога да не паднеш...
Този вятър, който кожата ми пробожда...
на бърза ласка
прилича...
очи дълбоки и широки
да имам искам...
в тях за да се изгуби светът...
за да имам сигурността,
че рано или късно
наистина ще стане...
Най-красив е градът...
когато луната изгрее...
когато вече всички спят...
всички освен мене...
Все забравям
да те забравя...
дълбоки очи никога съм нямала...
в очите ми си и никога не залязваш...
как успяваш...
ти си знаеш...
в мен да си осезаем... щом никога те няма...
Видях те любовта да мразиш...
със звездите да воюваш...
без срам да мечтаеш...
и най-накрая...
да спиш...
гърба ти покрих...
като сърцето си напълно открих...
но един сън не може да се повтори...
Все забравям
да те забравя [(... да те забравя...) (x 2)
(ти си...) (x 2)] ти си (Ти си...) в очите ми и не залязваш... (... не залязваш...)...
как успяваш...
ти си знаеш...
в равновесие да останеш...
Да не те помня – все забравям...
в очите ми си
и не залязваш...
Неделими сме... но сме разделени...
Как успяваш...
ти си знаеш...
на повърхността да останеш...
и никога да не потънеш...
... и никога да не потънеш...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=8Vo5T4VGc64
© Любов Всички права запазени