317. Усамотяване и молитва на Исус за спасението на Юда Искариотски
Исус е отново в полите на планинската маса, на която е построен Ифтаил. Но не по главния път (така да се каже) или по каруцарския път, изминат по-рано с каручката. А е пътека за диви кози, толкова е стръмна, цялата представлява купища отломки, дълбоки процепи, долепена е до планината, бих казала, че е издълбана на отвесната й стена, сякаш същата е била одраскана с огромен нокът. Ограничена е от пропаст, която зейва стремглаво надолу към нови дълбини, в чийто край гневно се пени поток.
Да стъпиш накриво там означава да пропаднеш безвъзвратно, като се удряш от трън на трън и на други все диви храсти, изникнали не се знае как между пролуките на масива, нямат типичната за растенията вертикална права, а следват крива или дори хоризонтална линия, принудени от мястото, където са изникнали. Да стъпиш накриво там означава да се одереш о всички трънести гребени на тези растения или да си скършиш кръста от ударите в твърдите дъне ...