Федерика Абате - Цветята по балконите

---------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme (Calcutta), Fabio Clemente (Ketra) & Federica Abbate

------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Алесандро Мерли (Такаджи), Алфредо Рапети Могол, Едоардо Д’Ерме (Калкута), Фабио Клементе (Кетра) & Федерика Абате

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Hai presente quando hai voglia di andar via,

ma poi alla fine dici “Resto”…
Quando ripeti una parola così tante volte che non ha più senso…

Ma adesso io non lo so più,
guidi tu, ma a fari spenti.
Mi lascio trascinare giù,
per le scale, per i capelli.

I sogni non me li ricordo mai.
Al mattino li ho già persi,
torna tutto come prima,
torno anch'io quella di prima,
prima che ti conoscessi.
Timida, sbagliata e che non sa quello che fa,
che non sa come si fa.

Ti chiedo scusa, se vorrei salvare il mondo,
e poi alla fine non ci riesco.
Se cerco di guardarmi bene a fondo,
e poi qui dentro in fondo mi ci perdo.

Ma io stasera resto fuori,
come i fiori sui balconi,
e la strada l'attraverso col rosso.
Non m'importa che ore sono,
se ci faccio o se ci sono,
io da stasera non ti conosco.
Non mi ricordo più di te,
nemmeno più di te,
ti avrò rimosso all'ultimo sorso.

Io stasera resto fuori,
come i fiori sui balconi,
disegno stelle e cuori sul vetro dell'ultima metro.

--

Hai presente i giorni che non dormiresti,
anche per un giorno intero…
Tutte quelle volte che l'hai immaginato…
e poi è successo per davvero.

Ma a volte io non riesco più
a sognare ad occhi aperti.
Mi lascio trascinare giù,
come l'acqua sopra ai tetti,

il motivo non me lo ricordo mai.
Al mattino mi ritrovo sottosopra come prima,
con la testa su nell'aria e l'autostima giù in cantina.
Timida, sbagliata, che non sa quello che fa,
che non sa come si fa.

Ma io stasera resto fuori,
come i fiori sui balconi,
e la strada l'attraverso col rosso.
Non m'importa che ore sono,
se ci faccio o se ci sono,
io da stasera non ti conosco.
(Non mi ricordo più di te,
nemmeno più di te,
ti avrò rimosso all'ultimo sorso.

Io stasera resto fuori,
come i fiori sui balconi,
disegno stelle e cuori sul vetro dell'ultima metro.) (x 2)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Помниш ли онези пъти, когато ти се е искало да си тръгнеш,

но накрая винаги казваше „Оставам”...

Купищата пъти, когато една и съща дума повтаряше, от което тя губеше смисъл накрая...

Вече нищо не разбирам,

ти водиш, но без включени фарове караш.

Оставям се да бъда влачена,

по стълбите, влачена за косите.

Не ги помня вече мечтите.

Сутринта ги изгубих,

всичко се връща постарому,

и аз се превръщам в старата аз,

тази, която бях, преди да те познавам.

Срамежлива, неподходяща и която не знае какво прави,

която не знае как се прави.

Извинявам ти се, когато искам света да спася,

но накрая никога не успявам.

Опитвам се да се вгледам добре и дълбоко в себе си,

но само да се изгубя успявам.

Но тази вечер навън ще остана,

като цветята по балконите,

на червен светофар преминавам.

Не ме интересува колко е часът,

дали нещо по въпроса правя, или дали разбирам,

от тази вечер вече не те познавам.

Вече не те помня,

и още пък по-малко – теб,

ще те премахна с последната глътка.

Тази вечер навън ще остана,

като цветята по балконите,

рисувам звезди и сърца по прозорец на последния влак на метрото.

--

Помниш ли дните, в които не си спал,

дори и за миг не си мигвал...

Всичките пъти, когато си си представял...

а после се случи наистина.

Вече не винаги успявам

с отворени очи да мечтая.

Оставям се да бъда влачена,

като водата по покривите,

причината вече не я помня.

Сутрин пак съм с главата надолу,

умът ми във въздуха се рее, а самолюбието – долу в мазето.

Срамежлива, неподходяща, която не знае какво прави,

която не знае как се прави.

Но тази вечер навън ще остана,

като цветята по балконите,

на червен светофар преминавам.

Не ме интересува колко е часът,

дали нещо по въпроса правя, или дали разбирам,

от тази вечер вече не те познавам.

(Вече не те помня,

и още пък по-малко – теб,

ще те премахна с последната глътка.

Тази вечер навън ще остана,

като цветята по балконите,

рисувам звезди и сърца по прозорец на последния влак на метрото.) (x 2)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=Uq4u4MxDCJM