male

------------------------------------------------------------------------------

Федерика Абате & Маракеш - От много мислене лошо ми става

------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme (Calcutta), Fabio Clemente (Ketra) & Federica Abbate

---------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Алесандро Мерли (Такаджи), Алфредо Рапети Могол, Едоардо Д’Ерме (Калкута), Фабио Клементе (Кетра) & Федерика Абате

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Dormo con gli scheletri nel letto,
e non mi guardo quasi più allo specchio.
Mi rimangio tutto quello che ti ho detto,
non so se lo rifarei, adesso che ci penso.
Dentro questa stanza l’aria è stanca di stare con me,
bevo un bicchiere di troppo, anche se non lo reggo,
così spengo prima il cervello.

Pensare troppo mi fa male (Male),
finisce sempre che poi penso a te,
che non ti sento più da settimane.
Giusto il tempo di sparire.
E non ci riesco a respirare.
Non è il mio fiato che mi manca entro.
E avrei bisogno di staccare (Marracash),

pensare troppo mi fa male.

Non sono sotto un treno, sono sotto tutta Trenitalia.
Ho messo mano sulla coscienza, e me l’ha morsicata (Ah)…
E costruito la mia prigione da solo, come Pablo…
Sempre fatto, però l’hangover, dopo è più lungo dello sballo…
Io, me e nessun altro nello spazio “Star-Lord”…
Lei mi grida “Sei un bastardo”, sempre in guerra, “Star Wars”…
Tutti quei discorsi tra noi (Noi)…
Le promesse che poi (Poi)…
Già non valgono un cazzo, proprio come i bitcoin.

Dentro questa stanza che ha l’aria sfatta, quasi quanto me,
mi addormento, guardando le previsioni del tempo,
ed è già passato un altro inverno.

Pensare troppo mi fa male (Male),
finisce sempre che poi penso a te,
che non ti sento più da settimane.
Giusto il tempo di sparire.
E non ci riesco a respirare.
Non è il mio fiato che mi manca entro.
E avrei bisogno di staccare,
pensare troppo mi fa male.
(Ha-ah)
(Marracash)
Pensare troppo mi fa male.
Bella Fede, non pensarci troppo (Male).

E avrei bisogno di parole,
quelle belle che si gridano, gridano
a squarcia gola nella notte...

che fanno un eco senza fine...

E non ci riesco a respirare.
Non è il mio fiato che mi manca entro.
E avrei bisogno di staccare.
Pensare troppo mi fa male.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Спя със скелети в леглото,

и вече почти не се поглеждам в огледалото.

Отново дъвча това, което ти казах,

не знам дали няма пак да го направя, сега, когато го мисля.

Тук в стаята въздухът се умори с мен да стои,

изпивам още една чаша, въпреки че няма да го понеса,

но така си изключвам ума като за начало.

От много мислене лошо ми става (Лошо),

нещата винаги се завъртат така, че накрая за теб мисля пак,

за теб, когото не съм чувала от седмици.

Времето, за да избягаш.

Да дишам, не успявам.

Но не моят е нужният ми дъх, който в душата си вече нямам.

Имам нужда да изключа (Маракеш),

от много мислене лошо ми става.

Не съм в един влак, във всички влакове на Италия съм сега.

Наясно съм с това колко ми е важна съвестта, с огризенията (Ох, да).

И сам си изградих затвора, като Пабло...

Уж съм зрял човек, а съм от махморлук залян...

Аз, аз и никой друг сме тук, в „Стар-Лорд” пространство...

Тя ми крещи „Негодник си голям”, все сме във война, „Стар Уорз”...

Всички онези разговори между нас (Нас)...

Обещанията, които след това (След това)...

Сега вече нищо не струват, точно като биткойни.

В тази стая, с въздуха сварен, почти колкото мен,

заспивам, докато гледам прогнозата за времето,

и тази зима си замина.

От много мислене лошо ми става (Лошо),

нещата винаги се завъртат така, че накрая за теб мисля пак,

за теб, когото не съм чувала от седмици.

Времето, за да избягаш.

Да дишам, не успявам.

Но не моят е нужният ми дъх, който в душата си вече нямам.

Имам нужда да изключа,

от много мислене лошо ми става.

(Ужас)

(Маракеш)

От много мислене лошо ми става.

Мила Феде, не мислѝ толкова (Лошо).

Имам нужда от думи,

от онези големите, които се крещят, които се крещят,

докато не си съдереш гърлото през нощта...

тези, които безкрайно ехтят...

Да дишам, не успявам.

Но не моят е нужният ми дъх, който в душата си вече нямам.

Имам нужда да изключа.

От много мислене лошо ми става.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=Zk5wqP48pgM