Джузи Ферери - Ноември

------------------------------------------------

Autori: Roberto Casalino

------------------------------------------------------

Автори: Роберто Казалино

------------------------------------------------------------

Ho difeso le mie scelte, io ho
creduto nelle attese, io ho
saputo dire spesso di no,

con te non ci riuscivo.

Ho indossato le catene, io ho
i segni delle pene, lo so,
che non volendo ricorderò
quel pugno nello stomaco.

A novembre la città si spense in un istante.
Tu dicevi basta ed io restavo inerme.
Il tuo ego è stato sempre più forte
di ogni mia convinzione. Ora
a novembre la città si accende in un istante.
Il mio corpo non si veste più di voglie.
E tu non sembri neanche più così forte
come ti credevo un anno fa
a novembre.

--

Ho dato fiducia al buio, ma ora sto
in piena luce e in bilico
tra estranei che mi contendono
la voglia di rinascere.

A novembre la città si spense in un istante.
Tu dicevi basta ed io restavo inerme.
Il tuo ego è stato sempre più forte
di ogni mia convinzione. Ora

a novembre la città si accende in un istante.
Il mio corpo non si veste più di voglie.
E tu non sembri neanche più così forte
come ti credevo un anno fa
a novembre.

--

E tu parlavi senza dire niente.
Cercavo invano di addolcire
quel retrogusto amaro

di una preannunciata fine.

--

Novembre.
La città si spense in un istante.
Tu dicevi basta ed io restavo inerme.
Il tuo ego è stato sempre più forte
di ogni mia convinzione. Ora 

a novembre... (La città si spense in un istante.

Tu dicevi basta ed io restavo inerme.
Il tuo ego è stato sempre più forte
di ogni mia convinzione.) 

A novembre la città si accende in un istante.
Il mio corpo non si veste più di voglie.
E tu non sembri neanche più così forte
come ti credevo un anno fa
a novembre.

---------------------------------------------------------------------

Защитих изборите си,

вярвах в чакането,

често умеех да казвам не,

с теб не съумях.

Носих веригите, нося със себе си

болезнените следи, знам,

не искам, но ще забравя

онзи удар в стомаха.

През ноември градът угасна в един миг.

Ти казваше „Стига”, а аз оставах обезоръжена.

Твоето его е било винаги по-силно

от всяко мое убеждение. Сега

през ноември градът се запалва в един миг.

Тялото ми не се облича вече в желания.

А ти дори не изглеждаш вече толкова силен

за колкото те смятах преди една година

през ноември.

--

Доверих се на мрака, но сега съм

в пълна светлина и в равновесие

измежду странници, които се съревновават

за желанието за възкресение.

През ноември градът угасна в един миг.

Ти казваше „Стига”, а аз оставах обезоръжена.

Твоето его е било винаги по-силно

от всяко мое убеждение. Сега

през ноември градът се запалва в един миг.

Тялото ми не се облича вече в желания.

А ти дори не изглеждаш вече толкова силен

за колкото те смятах преди една година

през ноември.

--

И говореше, без да казваш нищо.

Опитвах напразно да подсладя

онзи ретровкус горчив

на един предизвестен край.

--

Ноември.

Градът угасна в един миг.

Ти казваше „Стига”, а аз оставах обезоръжена.

Твоето его е било винаги по-силно

от всяко мое убеждение. Сега

през ноември... (Градът угасна в един миг.

Ти казваше "Стига", а аз оставах обезоръжена.

Твоето его е било винаги по-силно

от всяко мое убеждение.)

През ноември градът се запалва в един миг.

Тялото ми не се облича вече в желания.

А ти дори не изглеждаш вече толкова силен

за колкото те смятах преди една година

през ноември.

-------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=orVIoKcJcvU