Дъджорналисти - Между улиците и звездите

----------------------------------------------------------

Autori: Tommaso Paradiso

-----------------------------------------------------------------

Автори: Томазо Парадизо

------------------------------------------------------------------------

Hai cambiato faccia,
sei diverso tutto,
maledetto tempo,
maledetto mostro.
La mamma è disperata.
L’amico se ne frega.
E tu vai in giro la sera,
come un amore impazzito,
in cerca della gente come te,
che si abbraccia senza un motivo
e non discute mai di niente,
ma che si prende a cuore, e si sente,

e si sente.
Mi manca già

l’aria di questa notte,
dove tutto è sospeso in bilico,

tra la vita e la morte.
Mi manca già

l’odore di questo brivido,
che mi prende la schiena e lo stomaco
e mi trascina stanotte,
tra la vita e la morte,
tra la strada e stelle,
tra noi.

Hai sempre ragione,
non hai mai ragione,
poi fai come ti pare,
ma decidono gli altri.
La mattina ti penti

e vai a fare lo sport.
Poi ti basta una doccia,

per uscire la sera,
in cerca della gente come te,
che si abbraccia senza un motivo
e non discute mai di niente,
ma che si prende a cuore, e si sente,

e lo sente.

Mi manca già

l’aria di questa notte,
dove tutto è sospeso in bilico,

tra la vita e la morte.
Mi manca già

l’odore di questo brivido,
che mi strizza la schiena e lo stomaco
e mi trascina stanotte,
tra la vita e la morte,
tra la strada e le stelle,
tra noi.

Mi manca già

la donna seduta a quel tavolo.
Queste donne non sono un pericolo,

ma la spinta di tutto,
tra la vita e la morte,
tra la strada e le stelle,
tra noi.
Tra la vita e la morte,
tra la strada e stelle,
tra noi.

----------------------------------------------------------------------------------

Мое аз, променил си изражението на лицето си,

изцяло си се променил,

проклето време,

проклето чудовище.

Майка ми е отчаяна.

На приятеля ми не му пука.

Разхождаш се вечер,

подобно на любов луда,

търсиш хора като тебе,

които се прегръщат без причина

и за нещо особено никога не си разговарят,

но които се приемат един друг, и се усеща,

и се усеща.

Вече ми липсва

дъхът на нощта, в която

в нестабилно равновесие е всичко,

като затаен дъх, между живота и смъртта.

Вече ми липсва

на тази тръпка ароматът,

който ми сковава стомаха и гърба

и ме носи през нощта,

между живота и смъртта,

между улиците и звездите,

между нас.

Винаги имаш право,

никога нямаш право,

каквото си искаш правиш,

но другите решават.

Сутринта съжаляваш

и да спортуваш отиваш.

После душът ти стига,

за да излезеш вечерта,

да търсиш хора като тебе,

които се прегръщат без причина

и за нещо особено никога не си разговарят,

но които се приемат един друг, и се усеща,

и го усещат.

Вече ми липсва

дъхът на нощта, в която

в нестабилно равновесие е всичко,

като затаен дъх, между живота и смъртта.

Вече ми липсва

на тази тръпка ароматът,

който ми сковава стомаха и гърба

и ме носи през нощта,

между живота и смъртта,

между улиците и звездите,

между нас.

Вече ми липсва

жената, която седеше на онази маса.

Такива жени не са опасност,

а тласъкът към всичко,

между живота и смъртта,

между улиците и звездите,

между нас.

Между живота и смъртта,

между улиците и звездите,

между нас.

-------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=Avec5F_PPgk