Долченера - Колко е изключителен животът

[Autori: Emanuela Trane (Dolcenera), Lorenzo Imerico & Roberto Pacco]

[Автори: Емануела Тране (Долченера), Лоренцо Имерико & Роберто Пако]

(Sanremo 2006)

(Санремо 2006)

Com'è straordinaria la vita

Ci sono momenti che passano in fretta
e il tempo che vola sa di sigaretta.
Ci sono momenti che pensi alla vita
ed altri in cui credi che è proprio finita.

E ti viene da vivere, e ti viene da piangere
e ti viene da prendere un treno,
andare affanculo, lasciare tutto com'è,
che qui non è facile, ti senti fragile,
qui, dove tutto quello che conta è quello che senti...
è sentire com'è... sentire com'è...

Com'è straordinaria la vita,
com'è, coi suoi segreti, i sorrisi, gli inganni.
Com'è straordinaria la vita,
che un giorno ti senti come in un sogno
e poi ti ritrovi all'inferno.
Com'è straordinaria la vita,
che non si ferma mai,si, non si ferma mai.

E ti viene da vivere, e ti viene da piangere,
e ti viene da provarci ancora,
provare a lottare e dare il meglio di te,
che qui non è facile, ti senti fragile,
qui, dove tutto quello che conta è quello che senti...
e sentire com'è...

Com'è straordinaria la vita,
com'è, che ti fa credere, amare, gridare
Com'è straordinaria la vita,
che un giorno ti senti come in un sogno
e poi ti ritrovi all'inferno.
Com'è straordinaria la vita,
che non si ferma mai,si, non si ferma mai.

Eh!

Com'è straordinaria la vita
che un giorno ti senti come in un sogno
e poi ti ritrovi all'inferno
Com'è straordinaria la vita
che non si ferma mai,si, non si ferma mai.

E mi viene da ridere
E mi viene da vivere
E...

Колко е изключителен животът

Има моменти, които минават бързо...

и времето, което лети, мирише на цигари...

Има моменти, когато мислиш за живота,

и други, в които вярваш, че вече е свършил...

И ти идва да живееш, и ти идва да плачеш...

и ти идва да хванеш влака...

и да отидеш на майната си, да оставиш всичко както е...

но това не е лесно, чувстваш се слаб...

Тук, където всичко, което има смисъл, е онова, което чувстваш...

и да чувстваш колко е... колко е...
 

Колко е изключителен животът...

колко... със своите тайни, усмивки, разочарования...

Колко е изключителен животът...

че в един ден се чувстваш като в сън...

и после отново се намираш в ада...

Колко е изключителен животът...

който не спира никога, не спира никога...

И ти идва да живееш, и ти идва да плачеш...

и ти идва да опиташ отново...

да опиташ да се бориш и да дадеш най-доброто от себе си...

но това не е лесно, чувстваш се слаб...

тук, където всичко, което има смисъл, е онова, което чувстваш...

и да чувстваш колко е...

Колко е изключителен животът...

колко е... че те кара да вярваш, да обичаш и да крещиш...

Колко е изключителен животът...

че в един ден се чувстваш като в сън...

и после отново се намираш в ада...

Колко е изключителен животът...

който не спира никога, да, не спира никога...

Ех!

Колко е изключителен животът...

че в един ден се чувстваш като в сън...

и после отново се намираш в ада...

Колко е изключителен животът...

който не спира никога, да, не спира никога...

И ти идва да се смееш...

И ти идва да живееш...

Е...