The King Who Banned the Dark
by Emily Haworth-Booth
There was once a little boy who was afraid of the dark. There's nothing so unusual about that. Most children are afraid of the dark at one time or another. But this little boy was a prince, and he decided that when he became king, he would do something about the dark. He would BAN it.
On the first morning of his reign, the king told his advisors about this plan. They responded:
"With the greatest respect, your majesty..."
"If you ban the dark just like that, the people won't understand..."
"They'll revolt against you..."
"But if you make them think it's their idea..."
"It might just work!"
And so, the advisors started to spread rumors about the dark:
"The dark is scary..."
"The dark is boring! You can't play in the dark!"
"Say NO do the dark!"
"Read all about it! The dark is stealing your money! The dark is taking your toys and candy!"
The people had never really worried about the dark before, but all of a sudden it started to seem like a really bad thing. So they marched to the palace and demanded a ban on the dark.
"Very well", said the king, "From now on the dark will be banished from this land!"
To make sure that it would never be dark again, an enormous artificial sun was installed above the palace. Even when the real sun set, the artificial sun kept shining. All day and all night it glowed in the sky. Curtains were taken down. Anti-dark hats were issued. Lamps shone from every window twenty-four hours a day, seven days a week. The people stayed all night celebrating, which was easy, because it never got dark.
But soon the people were tired of celebrating. In fact they were just TIRED. With the lights on all the time, no one could sleep at all, and with no real nighttime, the days dragged on forever.
The people had made a mistake. They realized pretty quickly that they needed the dark back. But if anyone tried to switch their lights off, the Light Inspectors would make them pay a fine.
As the king tried to sleep under the glare of a hundred lightbulbs, he heard shouts from outside the palace.
"Don't worry, your majesty", said the advisors, "what we need is a distraction."
To get the people excited about the Dark Ban again, the advisors decided to throw a big party: "Great celebration of the dark ban with fireworks! The brightest thing of all!"
But the people weren't as silly as the king's advisors thought they were. Whisper by whisper, they hatched their own plan.
On the night of the great celebration, the king stood on the roof to watch the fireworks. But the sky was so bright that when the first firework went off nothing could be seen at all. The king sighed. Meanwhile, elsewhere in the kingdom, a house switched off its lights. The Light Inspectors knocked on the door. At that moment, the lights in the house next door went off. And the lights in the house next to that. And the house next to that. The same thing was happening on the street next to that, and the street next to that.
The sky began to dim.
The Light Inspectors began to panic and called for backup. All the guards at the palace rushed to help them. And that's when, with the palace unguarded, a small group of people climbed up the walls and switched off the very last switch: "Artificial sun, do not switch off."
The sky went dark. The king shuddered.
"We must turn the sun back on, your majesty!", shouted the advisors. "We must crush the uprising! We must punish the people!"
"SHUSH," said the king. "LOOK!"
The lights had gone out just in time for the grand finale.
Instead of punishing anyone, the king lifted the ban on the dark. And now, every year on the same night, the people set off fireworks in the darkness - to remind themselves of what they almost lost.
The king is still sometimes a little bit scared of the dark, but he sleeps with a night-light these days. If only he'd done that in the first place, this whole mess could have been avoided.
Автор: Емили Хауърт-Буут
Превод: Дарина Проданова
Имало едно време едно малко момче, което се страхувало от тъмното. В това няма нищо необичайно. Повечето деца се страхуват от тъмното по едно или друго време. Но това малко момче било принц, и то решило, че когато порасне и стане крал, ще направи нещо по въпроса с тъмното. Решил да го ЗАБРАНИ.
На първата сутрин от своето царуване, кралят разкрил своя план на съветниците си. А те заотвръщали:
- Ваше Величество, с най-дълбоко уважение ви съветваме...
- Ако забраните тъмното просто така, хората няма да разберат...
- Да, те ще въстанат срещу вас...
- Но... ако ги накарате да мислят, че идеята е тяхна... тогава...
- Тогава може и да се получи!
И така, съветниците започнали да разпространяват слухове за тъмното:
- Тъмното е страшно!
- Кажете "НЕ" на мрака! Мракът е скучен! Не можеш да си играеш на тъмно!
- Внимание, внимание! Прочетете всичко по темата! Тъмното краде от парите ви! Тъмното взима вашите играчки и бонбони!
До този момент хората никога не били притеснени от тъмното, но изведнъж то започнало да им изглежда като нещо ужасно. Затова се обединили, измарширували до кралския дворец и поискали тъмното да се забрани.
- Много добре - казал кралят - от сега нататък тъмното ще бъде прогонено от нашата земя!
И тъй като всички получили това, което си мислели че искат, хората повярвали, че са щастливи.
А кралят, за да е сигурен, че повече няма да има мрак, инсталирал едно огромно, изкуствено слънце над двореца. Когато истинското слънце залязвало, изкуственото продължавало да свети. То блестяло по цял ден и цяла нощ в небето. А хората свалили пердетата от прозорците си. Пуснали анти-тъмни шапки в продажба. Седем дни в седмицата, по 24 часа на ден светели лампи във всеки прозорец. През нощта хората не спели, за да празнуват, и това било лесно, тъй като никога не се стъмвало.
Но много скоро хората се уморили да празнуват. Всъщност, те просто се уморили. По принцип. И понеже светлините греели денонощно, никой не можел да спи, и без истински нощи, дните се разтягали до безкрайност.
Хората осъзнали, че са допуснали грешка. Много бързо установили, че трябва да си върнат тъмното. Но ако някой само се опитал да си изгаси лампите, светлинните инспектори го глобявали.
Една нощ, докато кралят се опитвал да спи под ослепителния блясък на сто крушки, дочул викове навън пред двореца. Хората отново стачкували под прозореца му.
- Не се тревожете, Ваше Величество - го окуражили съветниците - просто трябва да им отвлечем вниманието.
За да възобновят хорския интерес към забраната на тъмното, кралските съветници решили да устроят голямо празненство.
- Да отпразнуваме забраната на тъмното с фойерверки - най-ярките светлини!
Но хората не били толкова прости, за колкото ги мислели съветниците. От уста на уста, тайно и шепнешком, те съставили свой собствен план.
В нощта на големия празник, кралят застанал на покрива на двореца, да наблюдава фойерверките. Но небето било толкова светло, че когато първата фойерверка гръмнала, нищо не могло да се види. Кралят въздъхнал.
Междувременно, на една от улиците в кралството лампите изгаснали в първата къща. На вратата й веднага почукали светлинните инспектори. В този момент изгаснали и лампите на съседната й къща. И на тази до нея. Както и на следващата. Същото се случило и на съседната улица, и на следващата, и на тази до нея. Небето започнало да потъмнява.
Светлинните инспектори изпаднали в паника и извикали подкрепа. Цялата кралска гвардия се притекла на помощ.
И точно тогава, когато дворецът останал незащитен, малка група граждани изкачили дворцовите стени и изключили последния светлинен ключ, на който пишело: "Изкуствено слънце, не изгасвай".
В небето настъпил мрак. Кралят потреперил.
- Ваше Величество - развикали се съветниците - трябва да включим отново слънцето! Трябва да потушим възстанието! Трябва да накажем хората!
- Тихо - казал кралят - погледнете!
Светлините изгаснали тъкмо навреме, за да се види грандиозният финал на шоуто с фойерверки.
Вместо да наказва когото и да било, кралят отменил забраната над тъмното.
Оттогава, всяка година на същата дата хората пускали фойерверки - за да си спомнят за това, което някога почти загубили.
Понякога кралят все още се страхува мъничко от тъмното, но вече спи с нощна лампа.
Ако беше направил това още в началото, тази бъркотия никога нямаше да се случи.
© Дарина Проданова Всички права запазени