24.06.2020 г., 5:56 ч.  

Laura Pausini - La solitudine 

  Преводи » Песен, от Италиански
1979 0 0
13 мин за четене

Sanremo 1993

---------------------------------------------------------------------------------------

Лаура Паузини - Самотата

Санремо 1993

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Arcangelo Valsiglio, Pietro Cremonesi & Federico Cavalli

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Арканджело Валсилио, Пиетро Кремонези & Федерико Кавали

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Marco se n'è andato e non ritorna più…

il treno delle 7:30 senza lui…

è un cuore di metallo senza l'anima…

nel freddo del mattino grigio di città…

a scuola il banco è vuoto… Marco è dentro me…

è dolce il suo respiro fra i pensieri miei…

distanze enormi sembrano dividerci…

ma il cuore batte forte dentro me… chissà se tu mi penserai…

se con i tuoi non parli mai…

se ti nascondi come me…

sfuggi gli sguardi e te ne stai…

rinchiuso in camera... e non vuoi

mangiare… stringi forte a te il cuscino e… piangi… e non lo sai

quanto altro male ti farà…

la solitudine…

(Na-nai-nai… nai-na-na…)…

(Na-nai-na…)… [x 2]

Marco, nel mio diario ho una fotografia…

hai gli occhi di bambino un poco timido…

la stringo forte al cuore e sento che ci sei…

fra i compiti d'inglese e matematica…

Tuo padre e suoi consigli… che monotonia…

lui con i suo lavoro ti ha portato via…

di certo il tuo parere non l'ha chiesto mai…

ha detto: “Un giorno tu mi capirai”… Chissà se tu mi penserai…

se con gli amici parlerai…

per non soffrire più per me…

ma non è facile… lo sai…

A scuola non ne posso più…

e i pomeriggi senza te…

studiare è inutile… tutte le idee…

si affollano su te…

Non è possibile dividere

la vita di noi due…

Ti prego, aspettami, amore mio…

ma illuderti… non so…

La solitudine fra noi…

questo silenzio dentro me…

è l'inquietudine di vivere…

la vita senza te…

Ti prego, aspettami… perché…

non posso stare senza te…

Non è possibile dividere

la storia di noi due…

la solitudine fra noi…

questo silenzio dentro me…

è l'inquietudine di vivere…

la vita senza te…

Ti prego, aspettami… perché…

non posso stare senza te…

Non è possibile dividere

la storia di noi due…

la solitudine…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Марко си тръгна и вече не се връща...

влакът в 7:30 все без него пристига...

едно метално сърце без душа има...

в студа на сивото утро на града...

училищният чин е празен... Марко само в мен го има...

из мислите ми броди дъхът му сладък...

големи разстояния май ни разделят...

но сърцето в мене силно бие... кой знае дали за мен ще мислиш...

дали с родителите си никога не разговаряш...

дали като мен се криеш...

дали погледите избягваш и си оставаш...

в стаята заключен... и не желаеш

да се храниш... силно в себе си възглавницата притискаш и... плачеш... и не знаеш

още колко болка ще ти причини...

самотата...

(На-най-най... най-на-на...)...

(На-най-на...)... [x 2]

Марко, в дневника си имам една снимка...

на която очите ти са на дете леко плахо...

в сърцето си силно я притискам и усещам, че тук си ти...

сред домашните по английски и математика...

Баща ти и неговите съвети... какво еднообразие са̀мо...

заради работата си те отведе...

естествено, че мнението ти никога не е искал...

само ти е казал: „Един ден ще ме разбереш”... Кой знае дали за мен ще мислиш...

дали с приятелите си ще разговаряш...

за да спреш за мен да страдаш...

но не е лесно... знаеш...

В училище вече не издържам...

а и в следобедите ми те няма...

да уча, е ненужно... всичките ми мисли...

върху теб се струпват...

Невъзможно е да разделим

общия ни живот...

Моля те, изчакай ме, любов моя...

но да те заблуждавам... не мога...

Самотата между тебе и мене...

тази тишина вътре в мене...

е безпокойството от живеенето...

животът без тебе...

Моля те, изчакай ме... защото...

не мога без тебе...

Невъзможно е да разделим

общата ни история...

самотата между тебе и мене...

тази тишина в мене...

е безпокойството от живеенето...

животът без тебе...

Моля те, изчакай ме... защото...

без тебе не мога...

Невъзможно е да разделим

общата ни история...

самотата...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=FpOEN93LX-E

 

© Любов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??