The  stabbing ribs are reinforcing the pain in my chest.

The hands trembling are a proof of the constant paranoia in my brain.

The gap between my hips is the emptiness that can be found anywhere in me.

The fingers are pointing the idea of living in despair.

My look in the face is reflecting the beauty of the ugliness and how everything it's unfair.

Стърчащите ребра подсилват болката в гръдта ми.

Треперещите ръце са доказателство, за параноясалото ми съзнание.

Разстоянието между краката ми е нищетата, която може да бъде намерена навсякъде в мен.

Пръстите сочат идеята за живеене в отчаяние.

Погледът ми отразява красотата в грозното и как всичко е несправедливо.