Angels Fall First

An angelface smiles to me
Under a headline of tragedy
That smile used to give me warmth
Farewell – no words to say
beside the cross on your grave
and those forever burning candles

Needed elsewhere
to remind us of the shortness of our time
Tears laid for them
Tears of love, tears of fear
Bury my dreams, dig up my sorrows
Oh, Lord why
the angels fall first

Not relieved by thougts of Shangri-La
Nor enlightened by lessons of Christ
I’ll never understand the meaning of the right
Ignorance lead me into the light

Sing me a song
of your beauty
of your kingdom
Let the melodies of your harps
caress those whom we still need

Yesterday we shook hands
My friend
Today a moonbeam lightens my path
My guardian

Първи падат ангелите

Ангелско лице ми се усмихва
под заглавието на трагедия.
Тази усмивка ме изпълваше с топлина.
Сбогом – нямам какво да кажа
над кръста, до твоя гроб
и тези неугасващи свещи.

Нужен другаде,
да ни напомни колко малко време ни е отредено.
Сълзи са пролети за тях.
Сълзи на любов, сълзи на страх.
Погреби мечтите ми и изрови скръбта ми.
О, Господи, защо
първи си отиват ангелите.

Мисълта за Шангри-Ла не ми носи утеха.
Не съм просветлен от притчите Христови.
Никога не ще разбера значението на правилното.
О, невежество, въведи ме в Светлината.

Изпей ми песен
за своята красота,
за своето кралство.
Нека музиката на твоите арфи
помилва тези, от които все още се нуждаем.

Вчера стиснахме ръце,
приятелю.
Днес лунен лъч осветява моя път,
пазителю.