Sanremo 2016

----------------------------------------------------------------

Ноеми Скопелити - Чантата на една жена

Санремо 2016

--------------------------------------------------------------------------------

Autori: Marco Masini, Marco Adami & Antonio Iammarino

-------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Марко Мазини, Марко Адами & Антонио Ямарино

------------------------------------------------------------------------------------------------------

La borsa di una donna pesa come se ci fosse la sua vita dentro.
Tra un libro che non vuole mai finire ed altri trucchi per fermare il tempo.
C’è la sua foto di un anno fa che ha messo via perché non si piaceva.
Ma a riguardarla adesso si accorge che era bella, ma non lo capiva.
La borsa di una donna riconosce le sue mani e solo lei può entrare.
Nascosto in una tasca c’è quel viaggio che è una vita che vorrebbe fare.
Milioni di scontrini, l’inutile anestetico del suo dolore.
E stupidi sensi di colpa per quel desiderio di piacere.
 

E se ci trovasse quei giorni
di carezze fra i capelli,
lei per due minuti soli
pagherebbe mille anni,
anni spesi per ritrovare
le cose che qualcuno è riuscito a smarrire,
la voglia di sorridere, di perdonare,
la debolezza di essere ancora
come la vogliono gli altri.

--

La borsa di una donna non si intona quasi mai con quel che sta vivendo.
Nasconde il suo telefono gelosa di qualcuno che la sta chiamando.
Vicino alle sue chiavi la solita ossessione di scordarle ancora.
E in quel disordine apparente la paura di restare sola.
La borsa di una donna che può rivelare i suoi segreti in un momento.
E forse nella tua distrattamente la sua vita c’è rimasta dentro.
Tu che pensavi che ci fosse rimasto un po' di spazio per un altro amore.
Invece nella borsa di una donna non c’è posto per (dimenticare) (x 2).

--

E vai dove ti porta il cuore, sì.
Un ritaglio dentro la patente.
Ci sei stata mille volte, ma
non ci hai mai trovato niente,
niente che ti aiuti a capire
il senso di una sera che non sa meravigliare,
il senso del tuo ricordare e progettare,
scordandoti di vivere adesso.
Adesso che si alza un vento che spazza le nuvole
e che si porta via gli inverni,
la polvere, i dubbi e i miracoli,
aspettati mille anni,
anni spesi per ritrovare
le cose che qualcuno è riuscito a smarrire,
la voglia di sorridere, di perdonare,
la debolezza di essere ancora
come ti vogliono gli altri.

--

La borsa di una donna pesa come se ci fosse la mia vita dentro.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Чантата на една жена тежи така, сякаш вътре е животът ѝ.

Например има книга, която никога не иска да завърши, гримове, с които иска времето да спре.

Има една нейна захвърлена снимка от преди една година, защото не се харесваше.

Но като я гледа сега, осъзнава, че е била хубава, но просто тогава не го е разбирала.

Чантата на една жена разпознава ръцете ѝ и само тя има достъп до нещата в нея.

Скрито в един джоб е пътуването-живот, което би искала да предприеме.

Милиони касови бележки, непотребна упойка за нейната болка.

И глупави чувства на вина заради желанието за наслада.

И ако един ден се озове

сред милувки в косите си,

само за две минути

ще изплати хиляди години,

години, похарчени, за да преоткрие

нещата, които някой е успял да изгуби,

желанието да се усмихва, да прощава,

слабостта отново да бъде

такава, каквато другите искат.

--

Чантата на една жена не е в хармония почти никога с това, което преживява.

Скрива телефона си, защото ревнува някой, който ѝ се обажда.

До ключовете ѝ натрапчиво стои отново обичайният навик да ги забрави.

И в този очевиден безпорядък – страхът сама да не остане.

Чантата на една жена може да разкрие тайните ѝ в един миг.

И може би в твоята чанта разсеяно е останал нейният живот.

Ти, която мислеше, че е останало малко място за друга любов.

Обаче в чантата на една жена няма място (за забрава) (x 2).

--

И следвай сърцето си, да.

Отрязък в шофьорската книжка.

Много пъти там си била, но

никога нищо не си откривала,

нищо, което да ти помогне да разбереш

смисъла на една вечер, която не умее да смайва,

смисъла на това да забравяш и на това да планираш,

а забравяш да живееш в сега.

Сега, когато се надига един вятър, който разкъсва облаците,

и който отнася със себе си зимите,

праха, съмненията и чудесата,

които си очаквала хиляди години,

години, похарчени, за да преоткриеш

нещата, които някой е успял да изгуби,

желанието да се усмихва, да прощава,

слабостта отново да бъдеш

такава, каквато другите искат.

--

Чантата на една жена тежи така, сякаш вътре е животът ми.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=rnbHKMGDzX8