tristes esta noche

Пабло Неруда - Мога да напиша най-тъжните стихове тази вечер

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.

Escribir, por ejemplo:

''La noche esta estrellada y tiritan,

azules, los astros, a lo lejos''.

El viento de la noche gira en el cielo y canta.

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.

Yo la quise, y a veces ella tambien me quiso.

En las noches como esta la tuve entre mis brazos.

La bese tantas veces bajo el cielo infinito.

Ella me quiso, a veces yo tambien la queria.

Como no haber amado sus grandes ojos fijos.

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.

Pensar que no la tengo. Sentir que la he perido.

Oir la noche inmensa, mas inmensa, sun ella.

Y el verso cae  al alma como al pasto el rocio.

Que importa que mi amor no pudiera guardarla.

La noche esta estrellada y ella no esta conmigo.

Eso es todo. A lo lejos alguien canta. A lo lejos.

Mi alma no se contenta con haberla perdido.

Como para acercarla mi mirada la busca.

Mi corazon la busca, y ella no esta conmigo.

La misma noche que hace blanquear los mismos arboles.

Nosotros, los de entonces, ya no somos los mismos.

Ya no la guiero, es cierto, pero cuanto la quise.

Mi vos buscaba el viento para tocar su oido.

De otro. Sera de otro. Como antes de mis besos.

Su voz, su cuerpo claro, sus ojos infinitos.

Ya no la quiero, es cierto, pero tal vez la quiero.

Es tan corto el amor, y es tan largo el olvido.

Porque en noches, como esta la tuve entre mis brazos.

Mi alma no se contenta con haberla perdido.

Aunque este sea el intimo dolor que ella me causa,

y estos sean los ultimos versos, que yo le escribo.

Pablo Neruda

Мога да напиша най-тъжните стихове тази вечер

Мога да напиша най-тъжните стихове тази вечер.

Ще напиша например: ''Нощта е звездна и трепнеща, синя, звездите в далечината''.

Вятърът в нощта крещи в небето и пее.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази вечер.

Аз я обичах и понякога тя също ме обичаше.

В нощите като тази, я държах в прегръдките си.

Целувах я толкова пъти под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, понякога аз също я обичах.

Как да не обичам големите й необятни очи.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази вечер.

Мисля, че не я имам. Чувствам, че съм я изгубил.

Чувам необятната нощ  по-огромна, без нея.

И стихът прониква в душата, както росата в поляната.

Какво значение има, че не можах да опазя любовта си.

Нощта е звездна, а тя не е с менe. Това е всичко.

В далечината от някъде пее. В далечината.

Душата ми не е доволна да я изгуби и за да я доближа, погледа ми я търси.

Сърцето ми я търси, а тя не е с мене.

Същата нощ, която прави, същите звезди, бели.

Ние. Глупаците, вече не сме същите.

Вече не я обичам. Вярно е.

Но колко я обичах.

Гласът ми търсеше вятъра, за да ме изслуша.

За друг. Ще бъдат за друг.

Както преди за моите целувки.

Гласът й, тялото й, разбира се, очите й безкрайни.

Толкова е кратка любовта и толкова дълга - забравата.

В нощите, както тази, я държах в прегръдките си.

Душата ми не е доволна да я изгуби.

Макар това да е последната болка, която тя ми причинява

и това да са последните стихове, които аз и пиша.