Излизаш понякога и аз мечтая сам.
Признавам си, че не се получава, но се опитвам.
И пак идва Ре-минор.
Промъква се като крадец по струните.
В ръцете ми подава твои дребни вещи.
И от всичко това ми става тежко...
Един Ре-минор ме превзема,
след като излезеш ти - в стаята е.
Глупав Ре-минор!Винаги разбира кога е това...
Хваща ме здраво и не ме пуска.
Обожава тишината , не я изпуска.
Води ме в своя мрачен дом...
Един Ре-минор ме погубва.
Някои просто ще кажат, че е тъгата.
Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!
Понякога, когато те няма и съм съвсем сам,
търся някакъв начин да го надвия през деня,
но е хитър този Ре-минор!
Оставя светлините да угаснат навсякъде.
Изчаква последнaтa звездa да премигне
и ме дърпа за ръкава: Да тръгваме...
Плаши ме той. Къде си ти?
Хиляди неща може да са ти се случили...
Глупав Ре-минор. Кара ме да тъгувам по цяла нощ...
Качва ме в своята тъмна карета.
Небето приема цвета на твоите очи.
И знам,че този път, това е прекият път към болката...
Един Ре-минор ме погубва.
Някои просто ще кажат, че е тъгата.
Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!
Остана една книга с няколко непрочетени страници.
И няколко прибора от порцелан Херенд.
Един пуловер, който носеше
и плочата "Най-доброто от Рай Кудър".
Малката синя кутийка за пудра.....
И аз останах да те жадувам, докато съм жив , моя мила.....
https://www.vbox7.com/play:46fb076fc9
© Владимир Гюров Всички права запазени