След три години

Побутнах вратата летяща,

обходих градината малка,

от утринно слънце блестяща

в цветята бе росната капка.

Всичко така си стои - малката скромна пергола,

лозницата дива дори, под нея - няколко стола,

фонтанът с ромона тих - на сребърни струи вода

и нежно под полъха лих, осиката шепне с листа.

Розите както преди, нежни, ефирни пулсират,

кремове с горди глави, под вятъра лек балансират,

птиците кацнали тук, приятелски в мене се взират.

Пред статуята на гадателката келтска Веледа,

застанах, на алеята във края. От нейната напукана снага,

спокойствие струеше като в Рая.

Превод: Любомир Попов

Après trois ans

Ayant poussé la porte étroite qui chancelle,

Je me suis promené dans le petit jardin

Qu'éclairait doucement le soleil du matin,

Pailletant chaque fleur d'une humide étincelle.

Rien n'a changé. J'ai tout revu : l'humble tonnelle

De vigne folle avec les chaises de rotin...

Le jet d'eau fait toujours son murmure argentin

Et le vieux tremble sa plainte sempiternelle.

Les roses comme avant palpitent ; comme avant,

Les grands lys orgueilleux se balancent au vent,

Chaque alouette qui va et vient m'est connue.

Même j'ai retrouvé debout la Velléda,

Dont le plâtre s'écaille au bout de l'avenue,

- Grêle, parmi l'odeur fade du réséda.

Paul Verlaine