Sólo puedo mirar atrás

Ya sabes, esta noche me siento tan solo
Y perdido porque no estás.
Y esos recuerdos están llenos de ti,
De tu primavera. Una playa nuestra
Donde fui arena para sostenerte,
Un mar nuestro donde fui la ola que
Te llevaba. Tu presencia, pequeñas cosas,
Y ahora este vacío, sin poder mirar
Hacia el futuro, solo sin ti

Hacia atrás, sólo puedo mirar atrás
Y sentir que vuelvo a estar
Aún vivo para el amor,
Una voz que viene de un atardecer
Me hace ver que aún puede ser.

Hoy estoy muy lejos de esos recuerdos.
¿Dónde estás? ¿Te acuerdas de mí, o te habrás olvidado?
Tal vez tú piensas que fue una tontería conocerme,
Y aquella arena y aquel mar sólo fueron recuerdos.
Cierro los ojos y te imagino.
Te esperaré un mes, un año, toda la vida,
Por que lo que siento no tiene tiempo,
Se llama amor.

Hacia atrás, sólo puedo mirar atrás
Y sentir que vuelvo a estar
Aún vivo para el amor,
Una voz que viene de un atardecer
Me hace ver que aún puede ser.

Hacia atrás, sólo puedo mirar atrás
Y sentir que vuelvo a estar
Aún vivo para el amor,
Una voz que viene de un atardecer
Me hace ver que aún puede ser.

Мога да гледам само назад

Сега вече знаеш - тази нощ се чувствам толкова самотен

и изгубен, защото теб те няма.

А онези спомени са изпълнени с теб,

с твоята пролет. Един наш плаж,

където аз бях пясък, за да те задържа,

едно наше море, където аз бях вълната, която

те носеше. Твоето присъствие - в малките неща.

И сега тази празнота, без да мога да погледна

към бъдещето, сам, без теб.

Назад, мога да гледам само назад

и да чувствам, че отново съществувам,

че все още съм жив заради любовта.

Един глас, който идва от здрача

ми разкрива, че все още може да бъде.

Днес съм много далеч от тези спомени.

Къде си? Спомняш ли си за мен или вече си забравила?

Може би смяташ, че е било просто безмислено да ме познаваш,

а онзи пясък и онова море са били само спомен.

Затварям очи и те създавам във въображението си.

Ще те чакам месец, година, цял живот,

защото това, което чувствам не познава пределите на времето,

то се нарича любов.

Назад, мога да гледам само назад

...