Когато се прибрах вкъщи, заключих вратата.
И всичко ми изглежда черно.
И отчаянието започва да ме стиска.
Страх ме е от това.
И тогава клекнах до стената.
Какво друго ми остава,
вече не ми остана нищо.
Страх ме е от това.
Сърцето ми здраво бие,
а истината е проста.
Аз живея от остатъците надежда.
Страх ме е от това.
Чакам, въпреки че времето спря.
Много са спомените.
Само защото любовта си отиде.
Страх ме е от това.
https://www.youtube.com/watch?v=dpAU8Gvwbo8
© Владимир Гюров Всички права запазени