Сирия - Дали те обичам...
----------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Non so più se t'amo o no,
anche la mia più cara amica sta dicendo “Lascia stare”.
Non so più se t'amo o no,
per essere diversa, giuro, pagherei qualunque cifra... spara.
Non so più se t'amo o no,
sto diventando una che vede solo quello che si vede,
e non è, non è da me,
come mi vuoi, come mi stai facendo vivere la vita,
che non è la vita mia,
felice solo quando sto con le mie dita e con la mia fantasia.
Se t'amo o no, io non lo so,
ma quanto ti ho amato, lo sa Dio,
era una favola e tu
sapevi farmi stare viva.
Non so più se t'amo o no.
Cecilia dice “Dacci un taglio, fallo adesso e non domani”.
Sai quant'è che mando giù…
Il guaio è che non mi va neanche di uscire e di reagire,
e poi no, non chiamo, no,
l'orgoglio è misto alla paura di capire quello che già so.
Se t'amo o no, io non lo so,
ma quanto ti ho dentro, lo so io.
E quanto ancora passerò nei luoghi di quel nostro amore…
E che prima di odiarti, vorrei tu non fossi più mio,
e che questo mio male cominci ad andare un po' via.
--
No, non è
più vita mia,
ricordo straripanti corse sotto un cielo ridipinto da noi.
Se t'amo o no, io non lo so,
ma quanto ti ho amato, lo sa Dio,
era una favola e tu
sapevi farmi stare viva.
E che prima di odiarti, vorrei tu non fossi più mio,
e che questo mio male cominci ad andare un po' via.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вече не знам дали те обичам,
дори най-добрата ми приятелка ми казва: „Оставѝ”.
Вече не знам дали те обичам,
за това, че не съм като някои други, доста ще платя.
Вече не знам дали те обичам,
превръщам се в жена, която вижда са̀мо това, което се вижда,
но не, не идва от мен това,
това как ти ме искаш, това как ти ме караш да живея животът,
който не е моят живот,
щастлива съм само когато съм с пръстите си и фантазията си.
Дали те обичам, не знам,
но колко те обичах, Господ знае,
беше като в приказка и ти
ми даряваше живот.
Вече не знам дали те обичам.
Чечилия казва: „Зарежи го, направѝ го сега, а не утре”.
Колко много трябва да преглътна...
Бедата е в това, че дори не ми се излиза и не ми се реагира,
и не се обаждам, не,
гордостта е смесена със страха да разбера това, което вече знам.
Дали те обичам, не знам,
но колко си ми в сърцето, само аз знам.
Колко още ще минавам през местата на нашата любов…
Преди да те намразя, искам вече да не си мой,
и искам тази моя болка да започне малко да минава.
--
Не, вече не е
моят живот,
спомням си надбягвания, преливащи от живот, по едно небе, пренарисувано от нас.
Дали те обичам, не знам,
но колко те обичах, Господ знае,
беше като в приказка и ти
ми даряваше живот.
Преди да те намразя, искам вече да не си мой,
и искам тази моя болка да започне малко да минава.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=4sobkko87Yc
© Любов Всички права запазени