Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за многобройните си лични и обществени празненства. Много местни младежи кандидатстваха за работа при него, надявайки се да изучат занаята и един ден да отворят собствен бизнес със сладкиши.
Един ден в магазина се появи млада жена, която помоли за работа. Бе донесла красиво направен орехов кекс, покрит с пудра захар. Нейното име бе Семира и тя се надяваше да впечатли с това шефа на готвачите, за да получи работа. Те оставиха кекса на плота, изпратиха я да си ходи и всички опитаха от него. Скоро на плота остана само едно парче.
На този ден всички бяха изключително заети, защото в магазина на посещение бе чуждестранна журналистка, притежаваща известен блог за кулинария. Тя беше решила да намери нова оригинална рецепта за своя блог. Малко по-малко тя дегустираше всички сладкиши в магазина на Нариндра Кумар и неочаквано стигна до кекса на Самира. Тя взе последното парче, отхапа от него и за малко времето за нея застина в миг на удоволствие. След известен момент, в който да се съвземе, тя каза че във кекса има парчета от костилки, но попита за рецептата му и каза, че е готова да плати десет хиляди рупии за нея.
Нариндра бе изненадан от предложението. Той въобще не беше виждал подобен кекс в менюто си. Той каза, че ще обмисли предложението и я изпрати учтиво. Уговориха се да се видят след няколко дни.
Нариндра разпита набързо своите служители как се е появил този кекс на плота и те му обясниха, че някаква млада жена го е донесла с надеждата да получи работа и че тя най-вероятно ще дойде на следващия ден, за да разбере дали ще и дадат шанс.
Семейството на Самира бе бедно. След сватбата на двете и по-големи сестри тя остана вкъщи с по-малкия си брат и възрастните си майка и баща, които вече не можеха да работят зарадис старост и болести. Тя се надяваше да си намери работа, за да може да издържа своя по-малък брат докато завърши училище и да стане човек.
Тя реши да направи орехов кекс и да го занесе в големия сладкарски магазин и да помоли за работа. Сладкарството и беше страст още от ранна възраст и по-този начин тя искаше да последва мечтата си да отвори свой собствен сладкарски цех един ден.
Тя обели и счука няколко ореха и ги остави настрана. Сложи брашно, бак пулвер, захар и ги замеси с яйца и мляко. После сложи счуканите орехи, изсипа тестото в тавичката, подготви фурната и сложи бъдещия кекс в нея. Кексът се надигна под строгото и наблюдение и стана чудно хубав. Тя го извади и поръси с пудра захар и го остави да изстине. След това го сложи в кутията и го понесе към голямия сладкарски магазин.
В магазина я посрещнаха студено. Никой не се интересуваше от нея и от кекса и. Сложиха го на плота и я изпратиха да си върви. Тя каза, че ще дойде рано сутринта на следващия ден, за да говори с шефа на готвачите за работата.
Нариндра очакваше с интерес срещата със младата жена на следващата сутрин. Тя дойде и бе поканена насаме в кабинета му. След начални думи на запознанство, той я помоли да даде рецептата за кекса. Самира знаеше наизуст рецептата и с готовност му я даде. Той и обеща да я назначи на работа след няколко дни и я изпрати.
Заедно с главния готвач Нариндра забърка тестото на кекса и покани чуждестранната журналистка да опита новоизпечения кекс. Тя опита кекса и намръщено каза, че това не е същия кекс. Нариндра опита различни вариации на рецептата, но всеки път чухденката отричаше резултата. Нариндра се уговори с нея да се видят след няколко дни. Той искаше да помоли Семира да опече същия кекс, за да види каква е разликата.
Семира дойде в уречения час. Нариндра отново я покани в кабинета си и и каза, че ще я назначи, ако отново направи същия кекс но нез парчета от костилки и го донесе в магазина.
Семира забързано се прибра вкъщи и се приготви за работа. Но преди да започне, баща и я помоли за чаша индийски чай. Семира счука две зърна кардамон, наряза джинджифил и ги сложи да се сварят в чая. След това счука орехите. Няколко зрънца от кадамона полепнаха по счуканите орехи и ги напоиха с чуден аромат. Семира сложи орехите в тестото, изпече кекса, сложи го в кутията и го занесе в магазина, където я очакваше неговият собственик, заедно с чуждестранната журналистка.
Чужденката опита кекса и си припомни странното чувство на небесно удоволствие, когато опита последното парче от предишния кекс. Тя оживено попита за рецептата и защо досега не са и я доставили.
Самира бавно си припомни процеса на правене на кекса и не намери нищо различно от рецептата, която тя вече бе продиктувала на Нариндра. Но опитвайки кекса той странно и напомни за рецептата за индийски чай. Тя се сети, че преди да счука орехите в чукалото тя бе счукала там зрънца от кардамон.
Чуждесранната журналистка публикува в своя блог историята на Самира и не след дълго тя стана световно известна. Самира не само получи наградата от десет хиляди рупии, но и си заслужи стипендия за обучение в реномиран кулинарен колеж във Франция. Така мечтата и да има свой собствем сладкарски магазин се сбъдна, а с парите от стипендията успя да издържа брат си в университета и той стана реномиран адвокат.
Споделяйки тази история, винаги се чудя какво значение може да имат в рецептата за един кекс няколко зрънца кардамон.
Narindra Kumar was the proud owner of the biggest sweet shop in Amritsar. Often foreign journalists came to him to explore and showcase Indian culture and culinary art. His confectionery shop was also a favourite of the locals, where they found a variety of specialties for their many private and public feasts. Many local youths applied to work for him, hoping to learn the craft and one day open their own sweets business.
One day a young woman showed up at the shop asking for a job. She had brought a beautifully made walnut cake covered in powdered sugar. Her name was Semira, and she hoped to impress the chef with it so she could get a job. They left the cake on the counter, sent her on her way, and everyone sampled some of it. Soon there was only one piece left on the counter.
Everyone was extremely busy that day because a foreign journalist who owns a famous cooking blog was visiting the shop. She had decided to find a new original recipe for her blog. Little less she was tasting all the sweets in Narindra Kumar's shop and unexpectedly came to Samira's cake. She picked up the last piece, took a bite of it and for a while time stood still for her in a moment of pleasure. After a moment to compose herself, she said there were pieces of stone in the cake but asked for its recipe and said she was ready to pay ten thousand rupees for it.
Narindra was surprised at the offer. He had not seen such a cake on her menu at all. He said he would consider the offer and politely sent her away. They agreed to see each other in a few days.
Narindra hurriedly questioned his staff about how this cake had appeared on the counter and they explained that some young woman had brought it in the hope of getting a job and that she would probably come the next day to see if they would give her a chance.
Samira's family was poor. After her two older sisters were married, she stayed at home with her younger brother and her elderly mother and father, who could no longer work because of old age and illness. She hoped to get a job so she could support her younger brother until he finished school and became a man.
She decided to make a walnut cake and take it to the big candy store and ask for a job. Pastry making had been a passion of hers since an early age and in this way she wanted to follow her dream of opening her own pastry shop one day.
She peeled and cracked a few walnuts and set them aside. She put flour, baking powder, sugar and kneaded them with eggs and milk. Then she put the crushed walnuts, poured the batter into the baking pan, prepared the oven and put the future cake in it. The cake rose under her strict supervision and became wonderfully nice. She took it out and dusted it with powdered sugar and let it cool. Then she put it in the box and carried it to the big candy store.
She was greeted coldly in the shop. No one was interested in her and her cake. They put it on the counter and sent her on her way. She said she would come early the next morning to talk to the chef about the job.
Narindra looked forward to meeting the young woman the next morning. She came and was invited privately to his office. After initial words of introduction, he asked her to give the recipe for the cake. Samira knew the recipe by heart and readily gave it to him. He promised to hire her in a few days and sent her on her way.
Together with the chef, Narindra mixed the cake batter and invited the foreign journalist to taste the newly baked cake. She tasted the cake and frowningly said that it was not the same cake. Narindra tried different variations of the recipe, but each time the foreign woman denied the result. Narindra arranged to see her in a few days. He wanted to ask Semira to bake the same cake to see what the difference was.
Semira came at the appointed hour. Narindra again invited her to his office and told her that he would appoint her again if she made the same cake but without the stone pieces and brought it to the shop.
Semira hurried home and got ready for work. But before she started, her father asked her for a cup of Indian tea. Semira crushed two cardamom grains, chopped a ginger and put them to boil in the tea. Then she crushed the walnuts. A few grains of the cardamom stuck to the crushed walnuts and infused them with a wonderful aroma. Semira put the walnuts in the batter, baked the cake, put it in the box and took it to the shop where its owner was waiting for her, along with the foreign journalist.
The foreigner tasted the cake and recalled the strange feeling of heavenly pleasure when she tasted the last piece of the previous cake. She animatedly asked about the recipe and why they hadn't delivered it to her yet.
Samira slowly recalled the process of making the cake and found nothing different from the recipe she had already dictated to Narindra. But tasting the cake he strangely reminded her of the Indian tea recipe. She remembered that she had pounded the cardamom grains in there before pounding the nuts in the pestle.
The foreign journalist published Samira's story on her blog and not long after she became world famous. Samira not only received the award of ten thousand rupees but also earned herself a scholarship to study at a reputed culinary college in France. Thus her dream of having her own pastry shop came true and with the scholarship money she was able to support her brother through university and he became a reputed lawyer. Learning this story, I always wonder what significance a few grains of cardamom can have in a cake recipe.
© Таня Гулериа Всички права запазени