Ултимо - 7 + 3

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Niccolò Moriconi (Ultimo)

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Николо Морикони (Ултимо)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Tu porti bellezza dove prima non c'era…

e vedi l'incendio dentro una candela…

tu porti il silenzio quando il vento grida…

raggi di sole, se il mio corpo gela…

Tu porti sorrisi ad una depressione…

lo scudo ad un bimbo in manifestazione…

tu porti il profumo,

ma senza indossarlo…

la pelle che vibra, se mi cammini accanto…

Tu porti una torcia al buio delle sere…

l'oceano celeste dentro il mio bicchiere…

la serenità

a chi non ha un mestiere…

... la mano che stringo, se sto per cadere…

Tu…

tu porti la vita verso una risposta…

soltanto portandola verso se stessa… e ancora

tu…

tu porti un bel quadro ad un capolavoro… e il sasso di campagna a diventare

oro…

soltanto perché…

semplicemente

porti te…

Tu rispondi a tutto senza mai parlare…

la parte mia che odio sai farla morire…

nel canto dei poeti porti nuove frasi…

planando emozioni sulle nostre mani…

tu porti le rondini a inseguire il rosso…

di un tramonto che

rende stupendo il brutto…

fasce di luce trafiggono siepi…

“7+3”,

se vuoi formare un “10”…

Tu porti un bambino a camminar da solo…

scoprendo che è a terra che diventa un uomo…

tu porti l'immenso dentro un mio discorso…

e se scrivo di te,

non metterò mai un punto… E tu…

tu porti la vita verso una risposta…

soltanto portandola verso se stessa… e ancora…

tu…

tu porti un bel quadro ad un capolavoro… e il sasso di campagna a diventare

oro…

ma soltanto perché…

semplicemente

porti te…

Tu porti te… (x 4)

Tu porti

te...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Внасяш красота там, където е нямало...

и в свещ виждаш пожара...

внасяш тишината, когато крещи вятърът...

слънчеви лъчи, когато тялото ми се вледенява...

Ти донасяш усмивки на всяко униние...

щита на едно дете, когато протестира...

донасяш парфюма,

но без да го носиш...

трептящата кожа, когато покрай мен минаваш...

Ти донасяш факла в на вечерите мрака...

океана небесносин в стъклената ми чаша...

спокойствието –

на онзи, който професия няма...

... ръката, която стискам, когато на път съм да падна...

Ти...

ти подтикваш към отговор живота...

просто защото живота подтикваш към него си... и пак

ти...

ти подтикваш хубава картина в шедьовър да се превърне... а полския камък –

в злато...

просто защото...

просто

себе си носиш...

На всичко отговаряш, без да говориш...

частта ми, която мразя, знаеш как да убиеш...

в песента на поетите нови фрази внасяш...

докато на дланите ни нови емоции планираш...

ти подтикваш лястовиците да следват червеното...

на един залез, който

лошото превръща във великолепие...

слънчеви ленти пронизват живи плетове...

„7 + 3”,

щом се цели „10”...

Ти подтикваш едно дете само̀ да ходи...

докато открива, че именно на земята в човек се превръща...

ти внасяш необята в мой разговор...

и когато за тебе пиша,

точка никога няма да сложа... А ти...

ти подтикваш към отговор живота...

просто защото живота подтикваш към него си... и пак...

ти...

ти подтикваш хубава картина в шедьовър да се превърне... а полския камък –

в злато...

просто защото...

просто

себе си носиш...

Ти себе си носиш... (x 4)

Ти носиш

себе си...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=t0EhTL660oU