Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
------------------------------------------------------------------------------------
Ултимо - Балът на несигурностите
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Niccolò Moriconi (Ultimo)
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Николо Морикони (Ултимо)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ho perso tempo per guardarmi dentro e…
ho sistemato qualche mia abitudine…
ma poi la sera che arrivava… ed io…
mi chiedevo dov'è il senso…
se c'è un senso a tutto questo…
Ho perso tempo per guardarti dentro e…
ti ho dedicato il cuore tra le pagine…
ma poi la sera che arrivava… ed io…
mi chiedevo dov'è il senso…
se c'è un senso a tutto questo…
Senti…
non c'è bisogno di parlare…
dalla serranda scende il sole…
e noi ci siamo accontentati…
ma ci sarà…
il ballo delle incertezze… ci sarà…
un posto in cui perdo tutto… che per stare in pace
con te stesso e col mondo,
devi avere sognato
almeno per un secondo… e ci sarà…
tra la gente che aspetto… chiunque ha…
rischiato tutto ed ha perso…
che per stare in pace
con te stesso e col resto,
puoi provare a volare
lasciando a terra te stesso…
Ho camminato in equilibrio su di me…
mischiando il tuo sorriso alle mie lacrime…
ma la coscienza non si spegne ed io… mi chiedevo dov'è il senso…
se c'è un senso a tutto questo… e…
ho respirato sui tuoi battiti lenti… e…
adesso vivi…
sì, ma dentro un'immagine…
Ricordo c'era
il vento ed io… mi chiedevo dov'è il senso…
se c'è un senso a tutto questo… ci sarà…
il ballo delle incertezze… ci sarà…
un posto in cui perdo tutto…
che per stare in pace
con te stesso e col mondo,
devi avere sognato
almeno per un secondo…
e ci sarà…
tra la gente che aspetto…
chiunque ha…
rischiato tutto ed ha perso…
che per stare in pace
con te stesso e col resto,
puoi provare a volare
lasciando a terra te stesso…
Sono i momenti…
quelli persi a dare un senso… forse
mi chiedi perché sono fragile…
sono diverso… forse…
Ero un bambino
e stavo in cortile…
respiravo piano…
ho sempre rinchiuso vita e sogno nel palmo della mano…
sono presente ancora oggi al ballo delle incertezze…
dove ti siedi
e più sei poco,
e più ti senti grande…
incontro me stesso e poi gli chiedo se vuole ballare…
ferma la musica…
che il silenzio
adesso sa parlare…
--
E ci sarà…
il ballo delle incertezze… e ci sarà…
un posto in cui perdo tutto…
che per stare in pace
con te stesso e col mondo,
devi avere sognato
almeno per un secondo…
e ci sarà…
tra la gente che aspetto… chiunque ha…
rischiato tutto ed ha perso…
che per stare in pace
con te stesso e col resto,
puoi provare a volare
lasciando a terra te stesso…
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Загубих време в себе си да се вглеждам...
подредих няколко от навиците си...
но после вечерта пристигаше... а аз...
питах се смисълът къде е...
дали всичко това изобщо има смисъл...
Загубих време в тебе да се вглеждам и...
всред страниците сърцето си ти посветих...
но после вечерта пристигаше... а аз...
питах се смисълът къде е...
дали всичко това изобщо има смисъл...
Чуй...
няма смисъл да говоря...
от щорите спуска се слънцето...
а ние с това сме доволни...
но ще го има...
балът на несигурностите... ще го има...
място, на което всичко изгубвам... защото в мир за да си
със себе си и света,
трябва да си мечтал
поне за секунда... и ще го има...
сред хората, които очаквам... този, който...
всичко е рискувал и е изгубил...
защото в мир за да си
със себе си и всичко останало,
може да опиташ да летиш,
но на земята останал...
В равновесие вървях върху себе си...
докато твоята усмивка в сълзите си смесвах...
но съзнанието ми не угасваше и аз... питах се смисълът къде е...
дали всичко това изобщо има смисъл... и...
дишах върху бавните ти тупкания на сърцето... и...
сега живееш...
да, но в образ...
Спомням си,
че имаше вятър, а аз... питах се смисълът къде е...
дали всичко това изобщо смисъл има... но ще го има...
балът на несигурностите... и ще го има...
място, на което всичко изгубвам...
защото в мир за да си
със себе си и света,
трябва да си мечтал
поне за секунда...
и ще го има...
сред хората, които очаквам...
този, който...
всичко е рискувал и е изгубил...
защото в мир за да си
със себе си и всичко останало,
може да опиташ да летиш,
но на земята останал...
Това са моментите...
онези изгубените... които смисъл дават... може би
ме питаш защо съм крехък...
различен съм... може би...
Бях дете
и в двор стоях...
бавно дишах...
живота и мечтите в дланта винаги затварях...
на бала на несигурностите дори днес присъствам...
където седиш
и колкото по-малък си,
по-голям се чувстваш...
себе си срещам и го питам дали да танцува желае...
музиката спира...
защото тишината
сега умее да говори...
--
И ще го има...
бала на несигурностите... и ще го има...
място, на което всичко изгубвам...
защото в мир за да си
със себе си и света,
трябва да си мечтал
поне за секунда...
и ще го има...
сред хората, които очаквам... този, който...
всичко е рискувал и е изгубил...
защото в мир за да си
със себе си и всичко останало,
може да опиташ да летиш,
но на земята останал...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=EyZir4O5pu4
© Любов Всички права запазени