Eurovision 1987

------------------------------------------------------------------

Умберто Тоци & Раф - Морски хора

Евровизия 1987

--------------------------------------------------------------------------

Autori: Giancarlo Bigazzi, Raffaele Riefoli (Raf) & Umberto Tozzi

-------------------------------------------------------------------------------

Автори: Джанкарло Бигаци, Рафаеле Риефоли (Раф) & Умберто Тоци

------------------------------------------------------------------------------------

A noi che siamo gente di pianura…

navigatori esperti di città…

il mare ci fa sempre un po' paura…

per quell'idea di troppa libertà…

Eppure abbiamo il sale nei capelli…

del mare abbiamo le profondità…

e donne infreddolite negli scialli…

che aspettano… che cosa… non si sa…

Gente di mare…

che se ne va…

dove gli pare…

dove non sa…

Gente che muore
di nostalgia…

ma quando torna dopo un giorno... muore
per la voglia di andare via…

(Gente di mare) E quando ci fermiamo sulla riva…

(Gente che va) lo sguardo all'orizzonte se ne va…

(Gente di mare) portandoci i pensieri alla deriva…

per quell'idea di troppa libertà…

gente di mare…

che se ne va…

dove gli pare…

dove non (… non sa…) sa…

Gente corsara

che non c'è più…

Gente lontana che porta nel cuore
questo grande fratello blu… Al di là del mare
c'è qualcuno che…

c'è qualcuno che non sa
niente di te…

Gente di mare…

che se ne va…

dove gli pare…

ma dove non (… non sa…) sa…

Noi prigionieri

di queste città…

viviamo sempre di oggi e di ieri…

inchiodati dalla realtà…

E la gente di mare va…

Gente di mare…
che se ne va… Che se ne va… dove gli pare…

ma dove non (… non sa…) sa…

Noi prigionieri

di queste grandi città…

viviamo sempre di oggi e di ieri…

inchiodati dalla realtà…

E la gente di mare va…

------------------------------------------------------------------------------------------------

Нас, хората от равнината...

експерти-мореплаватели на града...

морето все малко ни плаши...

заради онази идея за твърде много свобода...

При все това в косите ни е солта...

имаме на морето дълбините...

измръзналите жени в шаловете...

които чакат... какво... не се знае...

Морски хора...

тръгват за някъде...

за където им харесва...

за къде, не знаят...

Хора, които умират...

от носталгия...

но когато след ден се върнат... умират от желание

да тръгнат за някъде...

(Морски хора) А когато ние на брега се спрем...

(Хора, които тръгват) погледите ни в хоризонта си тръгват...

(Морски хора) мислите ни по течението понасят...

заради онази идея за твърде много свобода...

морски хора...

тръгват за някъде...

за където им харесва...

за къде, не (... не знаят...) знаят...

Корсарите

вече ги няма...

Далечни хора, които носят в сърцето

този голям син брат...  Отвъд морето

има някой, който...

има някой, който не знае

нищо за тебе...

Морски хора...

тръгват за някъде...

за където им харесва...

но за къде, не (... не знаят...) знаят...

А ние, затворниците

на градовете...

все за днес и за вчера живеем...

за реалността сме приковани...

А морските хора тръгват...

Морски хора...

тръгват за някъде... Тръгват... за където им харесва...

но за къде, не (... не знаят...) знаят...

А ние, затворниците

на тези градове големи...

все за днес и за вчера живеем...

за реалността сме приковани...

А морските хора тръгват...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=mm_aQtsyz4c