dara.h (Дария) - Автор

dara.h

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Име Дария

Забелязваш тези неуловими знаци в погледа й,зареян през прозореца,или в частицата от секундата,когато очите й не те виждат,докато й говориш,или в сдържаните отблясъци в гласа й,когато се обръща към теб,или в неуловимата химия на докосването и вкуса на кожата й,който пари в устата ти.Сякаш някакво шесто чувство,което не можеш да назовеш ти подсказва,че любовта си е отишла.Сигналите на това разкритие са силни ,но трябва да бъдеш достатъчно смел и открит,за да признаеш,че съществуват.Но ние тръсваме рамене и пропъждаме тези чувства като досадни,незначителни и неканени гости на парти. "Не сега",си казваме и забраняваме на чувствата да ни обземат.Намираме си фалшиви извинения и се правим на заети,за да не им оставим време да говорят.Но те не си отиват.Остават дълго след края на събирането,крият се по ъглите,заговорничат и се връщат в тишината на нощта,докато тя спи с детското си лице,за да зададат въпросите си.Тя е толкова красива и уязвима тогава,с полуотворени устни и коси-разпилени върху възглавницата.Но когато я докоснеш,се върти неволно в съня си и се обръща към прозореца.Тогава въпросите започват отново и отново и не ти дават да спиш... Стинг,"Разпилени Ноти"