esenna

... и непростимото не простих...

Избрани произведения

  • Трите прошки

    Проза » Разкази   718  11  21  – Рак, за жалост.
    Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
    – Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
    Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  • Зад завесата

    Проза » Разкази   161  10  Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
  • Чай от мащерка

    Проза » Разкази   533  – Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
    Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
    – На теб говоря, не чуваш ли?
    Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
    – Как се казваш? ...
  • Петък вечер

    Проза » Разкази   213  14  „Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
    „Пристигам петък вечерта!”
    Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
  • Доверие с дъх на карамел

    Проза » Разкази   487  Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
    – Какво?
    – Ами ка ...

Още произведения »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.