esenna

Име Нина Стоянова

... и непростимото не простих...

Избрани произведения

  • Трите прошки

    Проза » Разкази   656  11  20  – Рак, за жалост.
    Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
    – Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
    Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  • Чай от мащерка

    Проза » Разкази   481  – Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
    Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
    – На теб говоря, не чуваш ли?
    Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
    – Как се казваш? ...
  • Доверие с дъх на карамел

    Проза » Разкази   408  Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
    – Какво?
    – Ами ка ...
  • Странната история на Иван от село Добряково

    Проза » Разкази   709  10  20  Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
    –Хайде бе! ...
  • Молитва за обич

    Проза » Разкази   275  Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

Още произведения »

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.