марси

Или вдигаш прах,или потъваш в прах!

Избрани произведения

  • Невестулката

    Проза » Разкази   138  11  Малките ги нямаше. Мисълта като с нокът преряза сетивата й – крив, изострен от ловуване нокът. Усети как козината й хаотично настръхва: косъмче по косъмче, вдървява извивката на гърба и изпъва опашката в готовност за битка. Но с кого?! Кой би дръзнал... Малките ги нямаше. Някой (кой?!) ги беше взел, ...
  • НАРАНИ МЕ

    Поезия   776  Нарани ме с ласки,
    укроти ме.
    Толкова е хубаво
    докосването плахо на ръцете.
    Помилвай ме. ...
  • Рак

    Проза » Разкази   480  15  Пораснах.
    В мига, когато брат ми умря!
    Любимият състезател на мама, перфектният син и отличник, лицето на отбора, мажоретката в момчешки одежди (съученичките му точеха лиги, само като го видеха по афиши), с подути бицепси и подутини под искрящо сините, ненавреме помъдрели очи, умря. Караше черен бег ...
  • Докато смъртта ни раздели

    Поезия   717  За чувствата
    удобно заблуждаване навярно
    е клетвата за вярност...
    и мечтата
    "да бъда в бяло, ...
  • Буря

    Проза » Разкази   434  Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.