11.09.2007 г., 7:59

* * *

1.1K 0 1

Искаш ли да ти разкажа историята на живота ми? Живея в свят на измама и лъжи. Хиляди пъти се продадох, хиляди пъти оставах сама. Никой не го боли за мен. Като черна сянка се скитам в жестокия мрак и моля някой да помогне, да ме издърпа от жестокия ад. Лъжа след след лъжа. Не знаех, че толкоз наивна съм. Научих се да обичам, да мразя, всичко в едно да събирам. Не ме търси вече между тях, там отдавна видях всичко, което не искам да бъда. Забрави всичко, прочети и го забрави. Това са думи на една грешница, която някой ден няма да си спомняш дори. Тихо е... чува се единствено тежкото ми дишане и ускореното биене на сърцето. Лежа неподвижно и гледам в тавана. Някой пак краде мислите ми и не ме оставя да спя. Кой ли е този някой? Да, това си ти... не се прави на учуден. Вдишвам, издишвам и заспивам, но във вечен сън. С усмивка върху устните... все пак последната мисъл беше отново за ТЕБ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Драгоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силни думи, Бори! Не се поддавай на отчаянието, няма смисъл! Щом това е историята на живота ти, че живееш в свят на измама и лъжи, значи има смисъл да останеш, да живееш и да се бориш, за да се промени историята на живота ти към нещо по- добро, красиво и весело! Аз винаги с това се успокоявам и мисля, че съм права! Бъди силна, отстоявай себе си, вярвай в мечтите си, защото те се сбъдват, само ако вярваш в тях! Поздрав за разказа ти!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...