* * *

Художник

Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?

Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в която, и да исках, нямаше да спечеля, игра, която бе подкупена от теб... Какво бях за теб, какво бях за тях, коя бях аз за тоя свят? Една погубена душа, търсеща утеха във всеки на този свят.

И така ти нарисува целият ми свят, подсладен с малко радост. Художник бе добър. Знаеше си занаята. Нарисува ме, ала не успя душата . Опита се да влезеш и там, с четка покрита в черно. Нима душата щеше да е душа, цялата нарисувана в черно? Нещо спря те на този дълъг път, пред бели порти спря се ти, нечии глас провикна се в далечината и изрече думите красиви: "О, художнико велики, за миг поспри се и върни се там, аз владея тук душата, тя бе запазена за друг, който носеше името "Любов.""Обърна се ти, художнико велики, прибра ти тази черна четка в бездънната торба, обърна се към бялата порта и каза: "Ех,любов, любов, ти отново победи, вземи душата на това дете в твоята вечна прегръдка, наречена ЛЮБОВ!"