***
За пореден път бягам. За пореден път забравям…
Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.
Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.
Почти се заличавам...
Всичко е ненужно, безсмислено, евтино.
Слепи, оглупели, суетни…!
Глухи за моите думи сте, глухи за моите чувства.
Претрупали сте се с излишества.
А аз чезна, губя се…
Фалшът замъглил е лицата ви.
Затова бягам. Отивам си!
Не искам да почерня съдбата си.
Неизвестни за никого,
най-вече за себе си,
забравете, че ме познавате,
че някога сме се срещали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станка Георгиева Всички права запазени
