Беше сам. Изплашен до смърт, отчаян и беззащитен стоеше в най-гъстата, най-тъмната, най-злокобната част на джунглата и трепереше. Отляво се кискаше хиена. Отдясно тракаше зъби някакъв хищник. Дебнеха го. На рамото му се стовари тежко нечия лапа и той, той... се събуди.
Отляво Гинчето разказваше виц и се кискаше със сълзи на очи. Отдясно, тракайки с клавишите, Мара ù пригласяше пискливо. А лапата? Лапата беше на шефа, който стоеше над него и очите му мятаха мълнии.
Ех, защо сънят му не продължи? Може би щеше да се спаси от онези там в джунглата. А сега?...
© Харита Колева Всички права запазени