АНГЕЛ ВОЙВОДА
От ранни детски години остава без майчини ласки. Откъснат от приятели и близки, става козарче.
Баща му го дава за пази козите на Алиш Беноглу. Отстъпчив по характер, Ангел трудно се справял с козите, те бягали от него. Често седял и слушал птиците, гледал как се стрелкат в небето. Опитвал се с пръсти да наподобява чирикането им. Слугите на агата, му заповядвали какви ли не неща: да храни козите, да носи вода, дърва . . .
- Аньо, донеси менците и то бързо. Иначе . . .
Ратаите го биели. Смятали го за мързелив. Само старият козар Мехмед го закрилял. Той си нямал рожба. Когато го чул да плаче, седнал до него и му показал какво му майстори:
- Това е ручило. От кост е. А от ярешката кожа ще стане гайда. За тебе е.
Той усещал, колко много Ангел желае да има гайда и да свири с нея. Някога и той е свирил, но сега, когато бил без жена, без деца, не му било до гайда.
Отворило се сърцето на момчето. Бързо се научило да свири.
Чудили се другите козари как този мързеливец се научил да ...