Част Втора – Прах, олово и президенти
Под изгрева
Беше тъмно. Като в рог. Беше една от онези нощи, които те потискат, сякаш знаеш, че тази е нощта, в която нещо лошо ще се случи.
Беше изминал един месец от малката ни сбирка, а Леоне и МакАлистър току – що се бяха помирили. Във войната помежду им, ние успяхме да се вклиним. Сега притежавахме доста неща, за чиито истински цели бе добре полицията да не знае. Общо взето животът се бе превърнал в бял прах, олово и президенти.
Моторната лодка спря на кея. Да, онзи кей, собственост на Леоне. Същият, чиито документи за собственост се оказаха фалшиви (с наша лека намеса) и отприщиха огромен скандал в Артън Сити. За цяла седмица на кмета Леоне му се наложи да живее в хотел, защото останалите му имоти бяха ревизирани. Накрая кеят се оказа наш
Владимир Гем. Човек с голо лице и главозамайваща гола глава, брутален характер и стъписващо въображение. Всъщност го харесвах, беше единственият човек в този проклет град, който не лъжеше.
Здравствуйте. – ка ...