Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него...
А него го няма... Не ще се върне...
Сълзите се сливат с проливния летен дъжд, а ти си виновна... поне според себе си...
Ти го отблъсна, когато той искаше да ти даде всичко...
Ти беше страхливката, ти беше детето...
От какво се страхуваше? От любовта му?
Не! Страхуваше се от своята любов!
Обичаше до болка... ...