-Вярваш ли ми? - попита Джони своя приятел.
-Не - бе обезкуражаващият отговор
-Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
-Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от вината върху мен и това ще ти помогне да се съвземеш след провала...
-Значи искаш да се проваля?
-Не, не искам да се провалиш, макар да виждам провала ти. Много ще се радвам ако стане точно обратното, но се съмнявам в това...
-Виждаш слабост в проекта ми така ли?
-Не проекта ти няма слабост, проекта ти е страшно добър и ако успее ще помогне на много хора.
-Защо не ми вярваш тогава?
-Защото имам право на това и най-вече защото ако ти не ми бе дал това провото сега нямаше да обсъждаме това, тук, сега, на по чаша бира.
-Не те разбирам, но ти си прав, точно затова сега сме тук - каза Джони и продължи - Наздраве!
-Наздраве! За неуспеха на нашето начинание и за нещата който ще разберем един за друг докато работим по него...
В краина сметка проекта на Джони успя... Защо ли?
© Атанас Спасов Всички права запазени
И аз зададох такъв въпрос И сега си давам сметка, че не ти е било лесно да ми отговориш
За да започне едно начинание човек винаги има вяра в него, била тя и съвсем незначителна. ----> Както в случая