Погледнах снощи голямата луна и възкликнах.

Боже, колко си красива.

И когато изрекох тези думи, сърцето ме прободе.

И тогава се опомних.

Тези думи трябваше да бъдат към теб, звездичке.

Тези думи трябваше да бъдат към теб, приятелко добра.

Боже, ти наистина си най-красива на света.

В моите очи.

А много искам очите ми да видят

не само твоята красота,

а и да видят една влюбена и щастлива жена.

И тогава моето сърце ще ми разреши да възкликна.

Боже, ти си най красивата и влюбена жена.

В моите очи.

В моето сърце.