Някой почука на вратата на офиса.

  -  Влезте!

  -  Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата по цял ден...

Веждите на интервюиращата се надигнаха бавно, сякаш нежно прошепвайки на техния си вежденски език: „Започва се…“

  -  Да пристъпим към интервюто – подхвана безделницата – Вашето име?

  -  Бонка.

  -  Бонка чия?

  -  Бонка Кауфман

  -  … Бонка – пишеше интервюиращата и си пригласяше - …Кааау…фланд.

  -  Кауфман! – почти изпищя Бонка – Ох, какви са тези столове…Скъсах си чорапогащника – добави тя и се намръщи.

  -  Добре, Бонка. Сега…

  -  Не съм някоя арменка! – побърза да добави неарменката.

  -  За нас това няма никакво значение, госпожо – изпъшка интервюиращата.

  -  Как? КААК? „Госпожо“ лиии? – възмути се Бонка и понечи да се изправи, но чорапогащникът ѝ явно беше хвърлил найлоновото си око на дървената седалка – Ама моля ви са! Как „госпожо“!? Та аз ще градя кариера… За такива неща мога да помисля евентуално-едва-някъде-около-след четиридесет и пет – тя завърши някак гордо и чукна с показалец по бюрото.

Жената отсреща се облегна назад.

- Ето, че без време се сдобихме с отговорите на два от въпросите. Нека продължим по същество. Госпожо Кауфман – подхвана по възможно най-официален начин заклеймената нехранимайница – Вие ще работите с млади хора – какво е мнението ви за тях?

  - Ами! Хора… Вървя си аз завчера по тротоара и, спънах ли са, дявол ли ма бутна – паднах по лице. Седя си така. По едно време гледам отгоре са задава автобус номер 4, най-натоварената линия… И ма подминава, моля ви са! „Ееей! – викам му наум – Алоооу?? Какво ма подминаваш, бе, малоумник такъв! Не виждаш ли че съм паднала?“

  -  Госпожице, нямах точно това предвид… - за части от секундата я прекъсна интервюиращата

  -  …вместо да спре автобуса – вижда, има паднала жена на пътя…може да съм умряла, може да са ма изнасилили – да слезе, да ма попита как съм, имам ли нужда от помощ…Пък той най-спокойно ма подмина, все едно съм легнал полицай и спира на спирката на 100 метра по-надолу…

  -  Разбирам…

  -  Алоуу – продължавам да му викам наум – къде спираш на майната си на нея спирка? Да ма виждаш там паднала?! Абе…- Бонка поклати важно глава - Какво да ви кажа – никакво възпитание!

  - Добре, г-це Кауфман, това е достатъчно. Сега практическата част – интервюиращата обърна глава към вратата отзад – Гошо, ела ако обичаш да направим едно пробно!

Гошо влезе в офиса и седна срещу кандидатката.

  -  Така, Бонка. Сега вие ще задавате въпросите. Имате следната ситуация – Гошо е младо момче (Гошо заглади посивелия си гъст мустак) и е дошъл при теб, за да кандидатства за университетска стипендия по нашата програма. Вашата задача е да научите всичко за него, защо иска да спечели стипендия в чужбина, плановете му и неговите качества. Можете да започвате – каза жената леко развълнувано.

  -  Здравей, Гошо – насилено измънка Бонка и подпря главата си с ръка – Как си?

  -  Ъъ, добре? – мъжът се спогледа с колежката си объркано.

  -  Защо искаш да учиш в чужбина, Гошо? Пф, естествено, че са подразбира… То човек трябва да е пълен идиот, че да не са досети…

  -  Искам да следвам в чужбина и да получа стипендия по вашата програма, защото тя ще ми осигури едно по-добро образование – прочете Гошо с най-неизразителния си глас от някакъв лист.

  -  И после какво ще правиш ? – запита го Бонка Кауфман.

  -  После ще се върна в България, за да приложа наученото тук и да помогна на други хора да се развиват – изрецитира „студентът“.

  -  ТИИ ЛУД ЛИ СИИИ? – Бонка прекрати любовната игра между чорапогащника и стола, изправи се и ококори очи.

  -  г-це Кауфман, моля ви, какво е това… - умолително заговори истинската интервюираща.

  -  Ама, какво „моля ви“ ? Нормална ли сте? То тука работа за младите няма, вие ми казвате, че тоя петдесетгодишен човек, веднъж успял да избяга зад граница, ще се върне? И защо кандидатства по тази програма, на първо място? – госпожицата крещеше и размахваше пръст нависоко.

  -  Ааа, Жече, не мога повече… Това не е човешко… Писна ми! Напускам! – изкряска бай Гошо на Жечка и сложил ръце на почти плешивата си глава, той излезе от офиса.

Жечка се разстрои и тръгна след него.

  -  Чакай, бе Гоше…Защо правиш така сега…

Бонка остана сама. Тя се почувства горда, задето не успяха да разклатят нейната позиция. Свали ръката си, която беше останала във въздуха по време на кратката сценка и седна победоносно на стола.

Нещо изчатка. Столът се залюля. Бонка Кауфман се хвана с една ръка за края на бюрото и се видя в кожата на Муфаса от „Цар лъв“.

Падна, но падна героично!

Дали пък не трябваше да повика за помощ наум?