Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата по цял ден...
Веждите на интервюиращата се надигнаха бавно, сякаш нежно прошепвайки на техния си вежденски език: „Започва се…“
- Да пристъпим към интервюто – подхвана безделницата – Вашето име?
- Бонка.
- Бонка чия?
- Бонка Кауфман
- … Бонка – пишеше интервюиращата и си пригласяше - …Кааау…фланд.
- Кауфман! – почти изпищя Бонка – Ох, какви са тези столове…Скъсах си чорапогащника – добави тя и се намръщи.
- Добре, Бонка. Сега…
- Не съм някоя арменка! – побърза да добави неарменката. ...