12.02.2025 г., 19:29 ч.  

 Часовникарят 

  Проза
87 0 1
5 мин за четене
in Memoriam
Четиридесет денонощия... Вероятно това е професионално изкривяване, или безсмислена глупост да отмерваш дните от смъртта на някой. За съжаление не само това беше мъчително. Отново седеше в огромната стая, пред огромната маса и дъвчеше нещо, което нямаше вкус, а дори не изпитваше глад. Трябваше, като броенето да го прави, защото така бе определено от другите... Множеството от забързания мравуняк, които създаваха правилата.Уви вече не се вписваше в почти никое...
Часовникар, твърде тачен от обществото, без някой да знае, че и в двете ретини имаше масивни кръвоизливи и беше почти сляп. Това, което виждаше бяха размазани и разкривени сенки.
Отдавна не се смущаваше от слепотата си. И преди, когато виждаше повечето хора си бяха сенки, вярно с правилни контури, но сенки.
Замисли се, че при толкова много хора, имаше твърде много сенки под тях и там цареше тъмнина, но тях не ги интересуваше. Радваха се на това, че вървят, вършат нещо /в повечето случаи безсмислено/. Не гледаха, какв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Предложения
: ??:??