Черна вода

Този ден Кейт се събуди с ужасяващо главоболие, което я разкъсваше с ноктите си като орел в нощта. Тя нямаше представа от къде се бе появило така внезапно, но бе факт. През своя кратък живот, тя бе само на двадесет и три години,до този момент не бе изпитвала нищо подобно на това, което и се случваше тази сутрин. В този момент тя си спомни съня си, което бе още по-странно, тъй като тя или никога не сънуваше или когато сънуваше нещо, никога не си го спомняше, дори и откъслечни моменти от своите сънища.

 Този път нещата не стояха по този начин и тя знаеше дълбоко в сърцето си, че нещо щеше да се случи, нещо ужасяващо щеше да се случи още днес и въпреки, че главата и казваше, че губи разсъдъка си, сърцето и знаеше истината. Истината, че тя бе обречена завинаги и въпреки че нямаше представа какво точно означава това, тя знаеше, че скоро ще разбере и това изобщо няма да е приятно преживяване за нея.

След това мозъкът и заповяда: ”Хайде, момиче,стегни се. Трябва да станеш, защото имаш среща днес,не забравяй. Спомни си мъжа, с когото трябва да ходиш на пикник днес. Не го разочаровай.”

 Когато си спомни това, тя стана, изми лицето си и зъбите си и среса косата си. Това бе цялата подготовка, която и бе нужна за срещата. Осъзнаваше, че бе малко мързелива относно външния си вид и точно поради тази причина се изненада, когато Грег я покани на среща. Той бе мъжът на нейните мечти и я бе поканил да излязат и това бе най-прекрасното нещо, което и се бе случвало, а усещането бе невероятно за нея. За пръв път тя губеше ума си, заради среща с някого и това бе малко плашещо за нея. Точно в този момент сърцето и отново я разочарова, като и каза:

„Нали знаеш, че нещо много лошо ще се случи. Повярвай ми, аз знам това и ти си наясно, че никога не съм те лъгала, нито дори веднъж през целия ти живот.”

 И както много пъти до сега, тя просто не го послуша и знаеше, че за пореден път грешеше, но просто не желаеше да повярва, че тези думи могат да бъдат истината, не сега и не с този мъж. Звънецът иззвъня и Кейт се затича да отвори. На входната врата стоеше Грег, а Кейт бе толкова развълнувана, че сърцето и болезнено биеше и пулсираше, сякаш искаше да полети. В следващия момент тя забеляза изражението на лицето му и се стресна много. Той изглеждаше като човек, който е преследван от някакъв зъл дух и въпреки че се опита да го скрие, тя се чувстваше по същия начин. Насили се да го попита: ”Грег, какво ти е?”, но нито звук не излезе от устата и. Тя знаеше истината в мига, в който го видя, защото цяла сутрин усещаше същото, но предпочете да каже на сърцето си още една лъжа:

„Може би просто е нервен.”

Те тръгнаха, без да си кажат и дума, без дори да се усмихнат,сякаш нещо зло ги чакаше отвън,скрито дълбоко в дебрите на гората, където щяха да правят своя пикник. Но те и двамата не казаха нищо, сякаш се страхуваха, че ако кажат нещо ще задействат верига от събития, която не могат да контролират. Скоро Кейт и Грег стигнаха гората, но разговорът им не вървеше много добре. И двамата бяха пребледнели и говореха за времето, за приятелите си, като само се опитваха да избегнат най-важната и плашеща за тях тема - съня от снощи и чувството в техните сърца.

Скоро стигнаха до езеро, което бе толкова спокойно и красиво,че те забравиха защо са били толкова разтревожени, както и какво ги бе уплашило толкова точно този ден и те започнаха да си разказват шеги и се чувстваха истински облекчени. В този момент те се чувстваха все едно сънуваха и в този техен сън те искаха да повярват, че всичко е възможно и любовта, и вечното щастие наистина съществуваха, и те можеха да ги имат. Почувстваха сякаш не съществуваше нищо - нито страдание, нито болка, нито глад само едно нещо - безкрайна и необятна вечност.

Само след миг мисъл осени Кейт, която я уплаши адски много. Тя си помисли: ”Ами, ако нещо или някой се опитва да заглуши сърцето ми и да го спре да ми показва истината, която то до този момент ми подсказваше безпогрешно. Ами, ако тук живее нещо толкова зло, че то омагьосва всичко и всеки, до който се докосне - дърветата,животните и дори и хората.” В този момент всичко и се стори невероятно странно - зелените дръвчета без птици, без животни и никакъв звук наоколо.Само странно усещане за необятна вечност. Кейт погледна Грег в очите и видя чувствата, които тя изпитваше и това я уплаши много. Сякаш всичко тук работеше като по часовник. Като някаква злокобна машина,чиято цел е да убие всичко добро и красиво, до което се докосне. В следващия момент Грег и Кейт се спогледаха и започнаха да си събират багажа, но вече бе твърде късно - злокобната машина бе задействана.

Странна миризма се разнесе от езерото. Това бе миризмата на страх и въпреки че Кейт не позна миризмата, тя знаеше, че по този начин мирише страхът. В този миг над езерото се разнесе странна черна мъгла, а след това и стряскащо красива жена със червени очи и черна коса се появи. Тя ги погледна втренчено и те изпитаха такъв необятен страх, който си мислеха, че не е възможно да изпитат през целия си живот. Те и двамата стояха там и не можеха да помръднат и мускул от телата си,като само се взираха в красивото същество,което се бе появило изневиделица.Те не можеха дори да мигнат, а в същия момент жената се приближи толкова близо, че те можеха да усетят леденостудения и дъх с миризма на страх и след миг непознатата ги сграбчи толкова внезапно, че Кейт припадна от ужаса,който я осени в този момент. Миг по-късно тя се събуди и видя само някаква ужасяваща тъмнина.Помисли си:

„Ето какво представлява смъртта. Няма рай, нито ад, нито болка, само всепоглъщаща тъмнина и страх.”

След това тя видя фигурата на любимия си Грег да лежи бездиханна на земята, а вратът му бе покрит с кръв. След миг тя погледна ръцете си и осъзна, че държи нож, покрит с кръв-кръвта на Грег. Кейт не заплака, само се усмихна и от тази усмивка я побиха тръпки. Какво ставаше с нея? Това тя ли бе изобщо? Какво бе станало с душата и? Никакъв отговор - само ужасяваща усмивка на бледите и устни и странно чувство на спокойствие. След това внезапна мисъл в главата и:

„Аз убих Грег.”

Усмивката и се превърна в смях и тя не можеше да спре да се смее доста време. След това всичко се случи като насън. Тя изми ръцете си и се прибра вкъщи сама, боса и почти гола. Чувстваше се като животно. Не усещаше студа и не чуваше шумовете на гората. Кейт знаеше,че нещо се бе променило и че това не бе края. От този миг насетне тя нараняваше хората и не можеше да се възпре, въпреки че никой не виждаше промяната в нея, тя я усещаше. Каквото и да бе станало в тази гора я бе променило безвъзвратно и завинаги...