Цветница

                                                      разказ от един старец


На Цветница моята баба ставаше необичайно весела.
Всички знаеха, че тя и дядо са се залюбили на този ден, на празника, край мечата китка.
Потегляхме в ранни зори. Цветята горяха по нивата, а ридът зеленееше с младата си трева.
На Цветница при мечата китка се събираха брусничани, за да отпразнуват божието посрещане в Ерусалим.
Семействата идваха празнично пременени с граовски литаци и бели беневреци.
Жителите на Брусник, Чаканец, Завала и Пометковци  бяха белодрешковци.
Едни пристигаха пеша други-на коне трети-с каруци
В казаните вдигаше пара вареното овнешко.
Децата обикаляха край продавачите на бонбони, халва и захарни петлета.
Хорото се виеше и скоро прерастваше в ръченица.
Мечата китка е причудливо каменно сътворение.
Огромна и приличаща на мечка скала е оградена с върбова горичка.
При силен вятър скалата издава странни гласове.
В тъмна доба на Цветница момите от Брусник отиваха при каменната мечка и миеха лицата си с вода от извора, вярвайки, че това ще им помогне да бъдат щастливи съпруги и майки.

Сега няма събор на Цветница при Мечата китка.
Столетните буки и дъбове са изсечени.
В руините на някогашните мандри се припичат дълги смокове и жълтооки гущери.
Кукувицата вече не идва, защото няма на кого да кука.
Пръсна се народът граовски хляб да тражи по градовете и в чужбина.
Събрали сме се неколцина самотни старци на оголената поляна и надигаме шишето с брезнишки препек.
Някои псуват, а на други блестят сълзи в очите. Пак е Цветница.