Но вратата проскърца, в стаята нахлу ивица дневна светлина и на прага изненадващо застана момичето.
- Е, добре, скъпи, разкрита съм! - тя насила показа зъбите си и продължи смело навътре. - И без това смятах да се махна от това проклето място. - Изкикоти се със смях, който не познавах; - Прекалено популярна станах в последно време!
Приближи до леглото, старателно се погрижи да прибере изрезките отново в папката и изрече с многозначителен тон:
- Напускам те. Сега се качвам на обедния експрес, за да избягам от тази клоака! Ще отида някъде надалеч, където няма да си спомням за нея и теб! Всичко оплесках. Но дотук с грешките. Ще започна нов живот, в който няма място за простаци и забутани градчета.
Тя се засмя насила и някак си горчиво.
- Стига сантименталности. Достатъчно си навлякох беля с тези изрезки!
Беше показала ноктите си. Днешният лов приключи, трофеят - прибран, всичко щеше да започне отначало.
Убия ли някога някого, помислих си, сигурен съм, че това ще е жена. Много упорити и ли ...