Да откриеш истинската любов

             В едно малко градче живееше момиче със свои мечти и цели в живота. Тя се казваше Ана - Мария. В живота й всичко вървеше добре, сбъдваха се мечта след мечта. Ана – Мария успя да влезе в едно от най - елитните училища, да го завърши с отличие, но нещо не беше наред. Изведнъж тя стана много тъжна, затворена в себе си, отдадена само на ученето. Всичко това се дължеше на неуспеха и в любовта. Ана – Мария се влюби до полуда в едно  момче, което се казваше Антоан. Той  беше красив двадесетгодишен младеж, който обичаше да си играе с момичета и да се надсмива над техните чувства. Ана – Мария беше поредната му жертва. Тя успя да попадне в капана му. Дни наред Ана - Мария бленуваше за Антоан, докато един ден той и каза, че я обича и иска да бъде с нея. Тя беше на седмото небе, чувстваше се сякаш е в рая, ала не знаеше, че от тук започва самият ад. Ана – Мария и Антоан излизаха много рядко, но въпреки това тя беше щастлива. Антоан все се оправдаваше,  че има много да учи, че е на тренировки и всякакви подобни, но всичко това бяха лъжи. Антоан просто излизаше с други, докато Ана - Мария стоеше сама в стаята си и мечтаеше за него и за живота им заедно. Веднъж обаче при поредното извинение на Антоан, че е на тренировки и няма да могат да излязат, Ана - Мария реши да го изненада и да отиде в залата. Само, че там не намери никого, беше празно и тъмно. Затова Ана - Мария се обади на Антоан и му поиска обяснение, но той отново я омота в лъжите си.Но вероятно в главата на Ана - Мария беше останало някакво съмнение и тя реши, че известно време ще следи Антоан, за да види дали той не й изневерява с друга. И така една сряда вечер, когато Антоан си тръгна по - рано от срещата им отново с извинението за тренировка, Ана - Мария реши да тръгне след него. Тя го проследи до една тъмна уличка, на която Антоан се спря. В тъмнината Ана - Мария видя само два силуета, приближи се и видя Антоан, който се целуваше с най - добрата и приятелка Кристин. При тази гледка Ана -Мария побягна плачейки, а Антоан се опита да я догони, но не успя. На следващия ден Антоан я потърси да й обясни случилото се, но Ана - Мария не искаше и да чуе за него. Дълго време тя не искаше да излиза от стаята си, не искаше да яде, да ходи на лекции, а само плачеше и плачеше безутешно. След няколко дена Ана - Мария се посъвзе и започна отново да излиза и да ходи на лекции, но в очите и още блестяха сълзи. Мина се доста време, може би година и Антоан беше забравен напълно, нямаше и следа от него в сърцето на Ана - Мария. Но след това разочарование, тя дори се беше зарекла да не се влюбва повече.

 Но любовта не пита, тя просто идва и това е. Вървейки забързана по коридора на университета и залисана в записките си Ана - Мария се блъсна в едно момче. Щом се надигна видя едно красиво, синеоко момче да стои пред нея и да я гледа учудено.

 Тогава Ана - Мария се изплаши и побягна, но сърцето не спираше да тупти. Дали отново не се влюбила? Този въпрос не спираше да  се върти в главата й. На следващия ден, влизайки в залата за лекции, Ана – Мария съзря отново онова момче. Този път обаче, тя запази самообладание и не побягна, а седна на своята маса. Явно обаче не само сърцето на Ана - Мария се бе разтуптяло, тъй като след лекции въпросното момче – Кристиан отиде до Ана -Мария и я помоли за извинение за случилото се вчера, дори я покани да изпият по едно кафе. Не знам  по какви причини, но  Ана- Мария не се възпротиви и тръгна с Кристиан. И така те започнаха да излизат все по – често и по-често. Ходиха по ресторанти, концерти, забавляваха се и изглеждаха много щастливи. Отдалеч си личеше, че двамата са влюбени до полуда един в друг. Най - накрая Ана - Мария срещна истинската любов и успя да бъде истински щастлива. Връзката между Ана - Мария и Кристиан вървеше много добре. На втората година тя се премести да живее при него, но въпреки това и двамата продължиха да учат без връзката им до попречи на това. След още една година Ана- Мария и Кристиан завършиха университета и се  дипломираха с отличие. И така, вече нямаше пречки между тях и спокойно можеха да се оженят, както и стана. Сватбата беше през септември. Денят беше слънчев и всичко за тържеството беше перфектно, беше пълно със гости. Ана -Мария изглаждаше прелестно в булчинската рокля, а Кристиан беше неотразим в смокинга си. След тържеството щастливите младоженци отпътуваха за  Венеция, където ще прекарат медения се месец. Всичко по време на меденият месец им месец беше чудесно. Ана -Мария и Кристиан се возиха на гондола, обикаляха красивите улици на Венеция, прекарваха всеки миг заедно отдадени на своята любов. След няколко месеца Ана  -Мария забременя, а Кристиан беше на седмото небе от щастие. Двамата обикаляха магазините и купуваха нужните за очакваното бебе неща. Боядисаха и нагласиха една от стаите в къщата за детето. И така минаха деветте месеца и дойде часът на раждането. Ана - Мария роди красиво момиченце с руси коси и сини очички. Кристиан беше много  щастлив и не се отделяше от съпругата си и от дъщеря си. Те решиха да я кръстят Любов,  в името на тяхната чиста и искрена любов. След изписването на Любов тримата се върнаха в своята къщичка и до днес живеят щастливо в малкото и красиво градче.