Здравейте, да ви се представя - аз съм кучката. Тази, която разяжда всичко хубаво. Тази, която бихте навряли в миша дупка, стига да я пипнете. Но ако я пипнете, рискувате да се нацапате с покритите по тялото и лигости. ... Но защо да обиждаме животното, може би не се представих най-подходящо. Да опитам отново... Здравейте, аз съм уличницата. Тази, която ляга на леглото ви, а после си отива, забила пилата си в месото ви. Използвала и смачкала вашето достойнство - защото тя си няма свое. ... И тази уличница - признавам, аз съм - излейте свойта неприязън.

... И пак здравейте... май трябва да започна отначало. ... Не знам коя съм вече. Някога исках да бъда като вас - усмихната, безгрешна и честна със самата мене си.

... Май просто трябва да призная - аз съм Лошата. Така да бъде! - нека да останеш ти добрия.

"И ми е тъжно колкото пет зими
и колкото не мога да разкажа.
Полепнала е тази ниска облачност
от липса на любов и други липси.
Омръзна ми да те измислям винаги
и винаги да си говоря с някой,
който живее в мен, а песента му
е песен на пищящ от мъка вятър.
Мъгливо е и дишам асматично.
Не ми достигат кислород и думи.
Живея се убийствено на пристъпи,
самоубивам се особено старателно..."

          От поемата: "А ми е тъжно колкото пет зими", автор: Яна Кременска