Ако някой известен ясновидец ми беше казал, че при прочитането на обикновена статия от български ежедневник ще бъда много щастлив, нямаше да повярвам. Но ето, че се случи!
Вървях по улицата и на една сергия за вестници в очите ми се вряза заглавието: “Ковчези на лизинг и втора употреба”. Жадно грабнах вестника, подобно на заблудил се бедуин в Сахара, и изпих на един дъх материала.
Каменните блокове на хеопсовата пирамида са като прашинки в сравнение с товара, който падна от гърба ми. Щастието обаче, което ме връхлетя от новината, че мога на лизинг да си купя ковчег, не беше по силите ми. То разби на пух и прах крехкото ми душевно равновесие и аз започнах да надавам нечленоразделни звуци, да скачам и да пея песни. Хората около мене, непредубедени наблюдатели, сякаш ми казваха съчувствено с очите си: “ Бедният! Май дъската му се е разхлопала от жегата!”
Едва вкъщи се успокоих. Трезво осъзнах голямата далавера от тази оферта. Размислих се за невероятното хрумване на този български бизнесм ...