29.12.2004 г., 23:00 ч.

Драконов дъх - недовършен 

  Проза
1791 0 1
9 мин за четене
Тихи стъпки оттекваха в огромната пещерна зала. Ехото им се разнасяше наоколо и плашеше прилепите, които бяха накацали по тавана. Огромните сталактити и сталагмити учудваха странника, влязъл в пещерата. Наоколо блестяха кристали, които примамваха погледа му и го караха да спира уверената си стъпка от време на време. Тогава той клякаше, отчупваше едно малко кристалче и вперваше поглед в него около десетина минути. След това го пъхаше в един джоб на дрехата си и продължаваше бавно напред. Изкачваше срутилите се камъни, заобикаляше затрупани коридори. Самото му облекло бе доста странно. Върху себе си имаше черна роба, която покриваше цялото му тяло, придавайки му страховит вид. Бе сложил на главата си качулка, и само острата му брадичка се подаваше, както и рижавата брада, която бе пораснала там. Устните му бяха малки и свити, а по малката част от носа му, която се подаваше, можеше да се определи, че носът му е орлов. Бе мургав, не много висок, подпираше се на жезъл, чийто край бе издялан ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стрезов Всички права запазени

Предложения
: ??:??