Духът на татко

Ледена висулка

в ледена душа,

топла милувка

в нечия съдба...

Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Невски.

Често ходя да запаля по някоя свещичка за здравето на моите близки и свещичка за моя баща който не е сред живите.

Когато сме здрави и щастливи, правим планове за бъдещето и нямаме нагласата да приемем факта, че рано или късно всичко хубаво в нашия живот може да се срине за миг и да ни потръгне назад при загубата на скъп близък.

Във Видин има "Старите" гробища, където е претъпкано с гробове, и през 2002 г. общината се погрижи видинчани да намират вечния си покой в "Новите" гробища в другия край на града. 

Каква студена красота цари там! Всеки се е постарал паметника на близкия му да е от най-добър мрамор, интересно направен с въздушен кръст или сърце, накичен с изкуствен цветен венец и много, много изкуствени и естествени цветя.

За миг си представяш, че мъртвите вече са в рая и им е добре там, защото няма болка, притеснение и грижи.

Казват, че времето лекува, че колелото на живота се върти, но да си признаем честно, не е така. Това са само думи, думи, изречени от хора, които не са в нашето положение, които все още не са се сблъскали с проблеми като нашите.

Често в беда или болест, или когато няма кой да ни подкрепи със съвет, подсъзнателно в съзнанието ни нахлува скъпият образ на липсващия. Спомняме си гласа му и се надяваме, че именно там - в отвъдното, където са нашите близки, - ще получим от тях някаква помощ.

* * *

Визуално и по характер с еднакви възгледи и хоби, бях аз с татко. Последната нощ в реанимацията бях до него права до леглото, часове наред, и не откъсвах поглед от монитора, на който следях чертичките от слабите удари на сърцето му.

Майка ми дойде сутринта да ме смени и аз трябваше да ида за сладки, защото на следващия ден ми предстоеше бала на моя син (Меланхолик, знаете го от сайта:), който носи името на дядо си.  Преди да тръгна да пазарувам, целунах съвсем спонтанно татко два пъти по челото и му казах "Бог да те благослови" - без да подозирам, че това е моето сбогуване с него :(

Когато ме е нямало, той - знаейки, че няма да ме види повече -  е питал къде съм и е казал на мама:

- Горката Марчето... :(

После като по филмите се хванали за ръце и се разделили с думите:

- През този живот аз много те обичах.

- И аз тебе...

* * *

Отварям вратата на болничната стая, в ръцете си държа много сладки, за да почерпя за бала болните и техните придружители.

Картината е жестока: Майка ми държеше запалени свещи над току-що издъхналия ми баща. А той, милият, ме е чакал с отворените зелени очи, отправени към вратата.

Божичко, толкова е жестоко! Някакви си минутки, или миг, може би, ме е делял от това да го зърна жив, да го прегърна и с целувки и сълзи да се притисна до неговото лице. Да покажа на смъртта, че много го обичам, и да ù се противопоставя ако можех.

...

На следващия ден - бал и погребение :(  Със сигурност знам, че когато видях ужасната картина в болничната стая, видях само безпомощното му безжизнено тяло. Но невидимо за нас - живите - той се е отделил от своето Физическо тяло, именно с тази тънка и ефирна нишка, която се къса и душата му остава в Етерното му тяло.

Това Етерно тяло  с разум, също за миг се е запитвало това, че се вижда умрял, сън ли е, или реалност? Когато ни е видял толкова нещастни и той е бил много объркан.

Тогава неговите майка и баща са го посрещнали и са го окуражили с думите, че един ден и той ще посрещне нас, и че така е редно.

Трябва да е така, иначе няма логика. Не може нещо, което е било с разум и е градило дом и семейство, просто така да изчезне в Нищото, в грозния дом под смолницата. Да, точно така смятам аз, че има живот след смъртта.

Хората не се прераждат отново в хора, или животни и птици, просто се променят. Първо с Физическо тяло, после с Ефирно, но Духът запазва своята индивидуалност.

Какво ни остава ли? Надеждата да си изживеем достойно живота. Ако не можем да направим добро, то поне да не вредим. По-често да се събираме със своите близки и да се обичаме. Да има топлина в очите ни по всяко време, защото всеки ден ни е подарен от Живота.

                               И НЯКЪДЕ ТАМ В НЕИЗВЕСТНОСТТА:

И там е за хора,

и там е за всички.

Те се молят за нас

и ние се молим за тях.

                                                                                   "Колелото на живота се върти.

                                                                                   Бързо и ритмично

                                                                                   чак до сетните ни дни.

                                                                                   Излез навън и се усмихни.

                                                                                   Какво

                                                                                                добро

                                                                                                            извърши

                                                                                                                              днес ти?