"Един добър художник рисува най-добре реалните неща."- Така казваше учителят му по перспектива в училището по изкуства, където Гриша учеше от половин година. Съвсем скоро се беше преместил с родителите си в Букурещ и не очакваше много от живота. Беше с руско потекло и бе възпитан да бъде сдържан и приличен винаги. За жалост, бе в такава възраст, че се променяше със секунди и често противоречеше на родителите си. Е, явно вече ставаше истинска личност. Но на майка му това въобще не й се нравеше. За щастие, бащата се оказа по-толерантен към сина си и реши да му позволи някои волности като да излиза с приятели всеки петък и да си ляга в 10 часа вечер. От някакво чисто човешко разбиране или просто, защото се бе уморил от тези всекидневни разправии. Това вбесяваше госпожа Исаева. Но в момент на такова напрежение нито господин Исаев бе в състояние да й обърне някакво внимание, нито синът й бе способен да я разбере.
Гриша мислеше много. Не вярваше на вялите приказки на господин Кубратов, който ...