Един самурай
Самураят бе повален в калта, с една дузина мечове, опряни в тялото му. Ала в очите му гореше горд и непримирим пламък. В момента изглеждаше величествен и красив, извисен над войниците на императора. Дрехите му бяха разкъсани и измачкани, но душата му приличаше на ураган, помитащ всичко по пътя си. Той бе изгубил всичко, на което държеше заради покварения си и зъл господар, бе използван безмилостно в политическите интриги и задкулисни игри. Но все още не му бяха отнели достойнството, не бяха го унижили докрай. Той изправи глава предизвикателно и огледа палачите си. Без съмнение някои от тях също имаха нещо ценно в живота си - семейство, деца, и тях ги бяха манипулирали и разигравали като марионетки. В очиге на някои прочете съчувствие и срам заради това, което императорът им нареждаше да вършат. Да, неколцина не искаха да го убиват, самата мисъл за това ги отвращаваше. И все пак щяха да го сторят. Неподчинението към шогуна и императора означаваше сигурна смърт. Но той забелязваше как ръцете им стискащи оръжията трепереха, как преглъщаха нервно. Времето се проточи сякаш до безкрай. Слънцето се скри и местността се смрачи. А наблизо нежните бели цветчета се полюшваха от вятъра, красиви и мимолетни. Самураят очакваше да го посекат всеки миг. Не бе уплашен, а изпълнен единствено със спокойствие. Единственото, за което съжаляваше бе, че нямаше да може да се бори с корумпирания си господар и да си отмъсти. Защото със сигурност нямаше да бъде помилван. Заповедите на отрядът бе да убият бунтовника щом го намерят.
Войниците обаче се колебаеха. Погледът на престъпника сякаш прогаряше дупки в душите и телата им. Такъв поглед бе мощен и невероятен, едновременно страховит и състрадателен, мъдър и благороден. Мъжете знаеха, че трябва да го убият, но той им внушаваше такъв респект, какъвто рядко бяха срещали досега. Това бе истински самурай, а не жалките му подобия пръснати из военната машина на Япония. Не, не можеха да отнемат живота му, просто не можеха. Очите му парализираха движенията им. Мечовете в ръцете им бяха страхотно натежали по едно време.
- Е, какво чакате? - рече той иронично. - Хайде, изпълнете дълга си!
Той отначало не подозираше за въздействието, което оказва върху тях. После обаче схвана, но не се възползва, за да се измъкне. Не бе страхливец, нямаше да бяга. Ала те вече се бяха разубедили тотално. Мечовете, насочени към гърдите му, се отдръпнаха един по един. Наоколо си той бе обграден от смутени физиономии. Войниците чувстваха, че по-голямо предателство ще бъде да лишат Япония от такъв доблестен и честен воин, отколкото да изменят на императора. Бяха послушали сърцата си, а не разума.
- В името на Буда, какво ви става? - възкликна той, не можейки да повярва на очите си. Изпълни го страх за тези хора - Ако не ме убиете,,самите вие ще пострадате, императорът ще...
Това което последва обаче, бе просто върхът. Всичките войници от отряда хвърлиха мечовете си като един и се поклониха пред самурая. Слисан, той не помръдваше. Само допреди миг смъртта бе толкова близо, а сега се бе отдръпнала също за миг. Той неволно се изправи и се огледа притеснено. Мъжете бяха опрели чела в земята и сякаш не смееха да помръднат. Изпълни го нещо близко до умилението. Все пак самураите бяха основен елемент на японската култура и за тях се носеха какви ли не твърдения. Смятаха ги едва ли не за богове.
- Моля ви, изправете се! - разтревожен ги хващаше за рамената и ги вдигаше. -недейте, така сами си копаете гроба!
- Велики самураю, ние сме ваши покорни слуги! - изпелтечи един войник, осмелявайки се да го погледне в очите. Сведе глава пред него. - Моля ви, разрешете да ви служим!
- Вашата честност и неподкупност ни вдъхнови да бъдем себе си! - обади се друг. Вече нямаше съмнение, че всички от отряда имаха еднакви настроения. Близостта с известният воин ги бе омаяла до такава степен, че да измие дори и страхът от гнева на императора. - Отсега нататък ще се подчиняваме единствено и само на теб!
- Не! - поклати глава младият мъж. - Не мога да допусна да страдате заради мен!
Стана съвсем мрачно и над небето се сгъстиха облаци предвещаващи буря. Той осъзна, че трябваше да потърсят прикритие. Явно не можеха в момента да се разправят. Реши да отстъпи на първо време. Самураят и войниците се отправиха през ливадата и се настаниха в едно порутена и изоставена колиба, на която попаднаха. Вътре бе обаче топло и сухо. Осъденият на смърт не бе и предполагал, че нещата ще се обърнат така, че ще получи отсрочка от присъдата си. Но в същото време в душата му се появи надежда. Нищо, че вече на практика бе беглец от закона. Бе получил втори шанс за живот, дори и състоящ се в укриване и напрежение.
© Ниара Норууд Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
О не не...напротив.Целта ми не е да ти "срина със земята" творбата.Наистина е хубава..за 4овек който не се интересува от това си се справила много добре !!!
-
Мда,по всичко личи,че тотално съм оплескала нещата.Честно казано,бях изненадана от дългия коментар по произведението ми.Също и ми стана забавно.Просто няма начин поне да не се посмея малко.Самоиронията от време на време е полезна.Но както може би се досещате,художествената интерпретация понякога се раздалечава от действителността.Не съм правила никакви по-обсотйни проучвания,просто седнах и написах,каквото ми беше на душата.
-
Нито великият самурай нито другите са истински самурай.Великият самурай дори и безстрашен и презиращ смъртта се е обезчестил...трябвало е отдавна да си направи сеппуку.А за другите...заплахата от смъртно наказание е най-малкото което трябва да ги притеснява...като не се подчиняват на заповед на своя даймьо(императора) те нарушават най-централния и важен закон в бушидо.Да си предан духом и телом на господаря си и да си добър васал.
Като идея е добре но...най-великите битки на самураите са се водили в самите тях,а не по бойните полета.Сложно нещо е философията и начина им на мислене.Прочети някоя друга книжка на темата
Все пак много се радвам ,че проявяваш интерес към Самурай(аз съм фанатик на темата).Давам ти 6 !!! -
Хмм харесва ми като цяло, но... краят нещо не ми се връзва...
Да видим пак нацяло обстоятелствата в историята ти.
Ясно е, че наказанието за предалите господаря си е смърт. А този господар е "покварен и зъл". Войниците решават да последвата самурая и така и те стават предатели и започнат живота си като бегълци и борци срещу несправедливостта. ОК, перфектно. Хепи енд.
НО нали "Без съмнение някои от тях също имаха нещо ценно в живота си - семейство, деца"... Просто така ли ще ги оставят на произвола на съдбата? Пък и не мисля, че са глупави, нито пък господарят им. Той със сигурност би посегнал на близките им хора - от ярост, от злоба, като отмъщение, за да ги накара да се предадат, да ги използва като заложници...причини колкото щеш. За тези, които нямат какво да губят, освен собствения си живот, да последват самурая е правилния избор. Но другите? Ако не се подчинят на закона и семействата им трябва да живеят като престъпници. А дали ще могат?
И така както свършва твоя разказ просто ги виждам майките и децата как лежат заклани, минути след като разбира господарят на войниците за предателството.
За мен лично логичен край би бил този, в който самураят се самоубива, защото все пак той е "величествен и красив, извисен над войниците на императора", "Не бе страхливец, нямаше да бяга." и би се досетил какви ще са последствията за семействата на войниците. В такъв случай той се явява причината за това. И понеже героят ти прелива от доблест и величие, не би желал заради него да умират невинни хора и би си спретнал едно сепуку, за да не създава повече проблеми. И тогава вече войниците вдъхновени от неговия дух и чест ще се поорганизират малко да направят нещо като преврат, защото просто сърцата им ще знат, че сегашният владетел не заслужава поста си. Нещо от сорта или там каквото и да е...просто не този край.
Идеята ми беше, че японците са хора, държащи изключително много на дълг и чест, а дългът към семейството, пък да не говорим за обичта и загрижеността към него, не могат просто така да се подминат, за секунди, само от нечий поглед. Естествено чувството им за справедливост също напира от една страна. Точно затова изборът, който трябва да направят не е никак лек и първо, че не може толкова бързо да бъде решен, и второ, не всички биха направили този избор.
Това бяха мислите ми след като прочетох разказа ти и, естествено, мнението си е лично мое -
Много добро! Поздравления! Сигурно ще съм 1001-вият, който ще го каже, но от този разказ става идеално начало за роман!
-
о,моля!за мен беше чест!
-
Оригато за разказа,Ниара сан..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
