Самураят бе повален в калта, с една дузина мечове, опряни в тялото му. Ала в очите му гореше горд и непримирим пламък. В момента изглеждаше величествен и красив, извисен над войниците на императора. Дрехите му бяха разкъсани и измачкани, но душата му приличаше на ураган, помитащ всичко по пътя си. Той бе изгубил всичко, на което държеше заради покварения си и зъл господар, бе използван безмилостно в политическите интриги и задкулисни игри. Но все още не му бяха отнели достойнството, не бяха го унижили докрай. Той изправи глава предизвикателно и огледа палачите си. Без съмнение някои от тях също имаха нещо ценно в живота си - семейство, деца, и тях ги бяха манипулирали и разигравали като марионетки. В очиге на някои прочете съчувствие и срам заради това, което императорът им нареждаше да вършат. Да, неколцина не искаха да го убиват, самата мисъл за това ги отвращаваше. И все пак щяха да го сторят. Неподчинението към шогуна и императора означаваше сигурна смърт. Но той забелязваше как ръ ...