EХ, КЕРО, КЕРО!
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свободата. Навремето дал хляб на партизаните и после цял живот печели дивиденти. Е, като си пийнеше, сам признаваше, че хляба го дал под заплаха от разстрел, ама иди, че протестирай за привилегиите му – неговите и на Панчо Сополивия.
Де да беше и баща ми направил нещо, ама – не! Седял си мирно, тихо и кротко, ни с едните, ни с другите. Барем след девети да беше казал някой виц за Тошо, че да попадне в Белене, па да го видя тогаз Панчо. А то сега трябва да му викам “господин Ситнев”, щото ми е началник и щото... А бе, не ми върви и това е.
Ей го и съседа – оня с раздрънканото трабанче – се сдоби с “Форд Фиеста”. Не че му завиждам, ама сякаш само той има кола. Още не е минал месец откакто го купи, а няма ден, в който да не го мие и лъска. Като го изтъпанчи насред двора и започва едно разливане на питейна вода... Даже и по два пъти на ден го мие... да ръждяса, дано!
Да беше само туй... нейсе. Оня ден ме видя, че го гледам осъдително как разлива от питейната водичка(гаче очаква да цъфне и завърже) и вместо да се засрами,вика:
- Бай Евстати, какво си увесил нос? Нещо ти е смачкан фасона, май?!
“А бе, диване, с диване! Твоя фасон какъв беше – питам аз – като караше онова подобие на кола? Все беше повредено.”
Спомням си, веднъж, както си миех Ладата – гледам го, тюхка се около Трабанта и току го занича оттук-оттам. Аз му викам:
- Комшу, какво пак го заничаш? Що не вземеш да го нацепиш за разпалки?
Хи-хи-хи! Голям майтап беше.
Та той ще ми говори за смачкан фасон. Ще го видя как ще се чувства, като откраднат Форда. Неговата кокона, каквато е слабохарактерна, току-виж получила удар. Тогава и стилист Капанов няма да може да скрие физиономията й под буклите.
Ами да! Чак в София ходи на фризьор(сега им викат “стилисти”). Голям фасон. Бръснари!
Кога се замогнаха(съседите, де), кога почнаха да си угаждат на капризите?!
Е, не мога да си кривя душата. Поразкраси я тоя Капанов. Сега не можеш я позна. Беше една... все чорлава и неугледна някак. А пък, като й кажеш “Добрутро!”, те гледа изотгоре, сиреч – не си ми от ранга, байно! А все при жена ми киснеше, та ми беше втръснала. Мине, не мине: “Керче, айде да ми врътнеш едни ролки!”
Казвах й аз на мойта:
- А бе, що не й вземаш пари на тая мърла? Няма отърване от нея. Да върви на фризьор!
Кера нали иска да минава за ларж, все повтаря:
- Моето, Евстати, е хоби.
Женски акъл! На ти сега – хоби. Не те поглежда даже. А бе, глупачке, я отвори една фризьорница и ела да видиш след три-четири години. Аз ще лъскам Форд! По цял ден ще го лъскам, та да не ме засяга оня на фасон.
Да, ама не! Керчето седи вкъщи и се упражнява пред огледалото върху собствената си глава. Няма други кандидатки, върху които да си тренира хобито. Барем да беше разнообразила малко прическата, а тя - все една и съща. Вечер навива ролките, а сутрин ги развива. Завърта се на пети, след като прави половинчасови героични усилия с гребена и пита:
- Как е, Евстати?
Казвам й, че е хубава и така си беше. Само че откакто комшийката престана да си брои парите и да ги пръска по разни стилисти в София, моята все повече ми заприличва на ритана зелка в главата, а да кажеш, че си прави друга прическа – не. Същата си е. Аз не й го казвам, заради собствената си сигурност. Трая си, ама някой ден, на пук на съседа, ще лъсна хубавичко ладата и ще я закарам при стилист Капанов. Отсега ми капе мед на душата като си представя физиономията на оная мърла. Сто на сто съм сигурен, че ще се пръсне от яд, ами как да застана насред двора и да лъскам проклетата Лада. Иди я сравнявай с Форд!
Ех, Керо, Керо! Да беше го превърнала това твое хоби в занаят, както ти думах, че да им покажа аз кой е Евстати!...
© Румен Ченков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Искрено се посмях, от сърце!
Много весел и забавен разказ! Поздрави! -
Страхотно, весело, истинско!!! Шест!!!!!!
-
Много благодаря!
-
Напрово си страхотен!Браво!
-
Браво!Весело разказче!И от мен 6!
-
Благодаря, Николина! Много се радвам, че ти харесва.
-
Дааа, голям смях! Обичам да ме разсмиват така
-
Мдааа...Хубаво е това нещо прозата!!!
Сега като го четах и осъзнах,че ако се разказва на по-селски диалект със лека добавка от физиономии ще стане изключително добро(хумористично)(е...това е само идея де) -
Не знаех, че на фейлетоните сега им викат "бошлаф"
-
Бошлаф!
-
Благодаря ви!
-
Трудно ми е да пиша проза,но пък чета с удоволствие.Това тук също.Поздрав!!!
-
Много ви благодаря. Помествам тези опити в прозата с много притеснение. Вие ми давате надежда, че не е толкова зле, колкото си мисля.
-
Ех, Румене, това тук си е талант, така че пиши!
-
Хей, БОГОВЕ... и да искам да вярвам или не, то си е ФАКТ!!!
Ами... ЧУДОМИР Възкрасна!!! Приятелю мой, това не е ПЛАГИАТСТВО, защото проблема и езика ни СА СИ СЪЩИТЕ!!! Делото на ЧУДОМИР все още никой не се осмелява да го продължи, ТИ - МОЖЕШ, пиши... дерзай... ти просто ме пренесе в двете томчета на "Как' Сийке, не съм от тях!". Незнам какво да кажа...? Досега най високата бележка ми е 9-ка! Тука пиша 15 !!! !!! !!! Жалко, няма на скалата... само БЛЕДА 6-ца !!! -
Незнаех,че пишеш и разкази?!Изключително рядко се наемам да чета разказ,но понеже видях,че ти си автора та хвърлих едно око и ми хареса,макар да не съм голяма разбирачкаОт мен 6 пък друго незнам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
