purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
26.06.2009 г., 11:49 ч.

Есенна вечер 

  Проза
839 0 17
2 мин за четене

    Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със свяна си и да разгаря най-буйните огнища у мъжете. Тогава от мрака на душита им излизаха хищни зверове, лакоми за удоволствия и те загубваха способността си да мислят.

   Тъмни като черна мъка, косите й ме обгръщаха и аз разбрах, че имам само два пътя - или да се удавя в тях, или да избягам. Опитах се да направя второто. Изтичах в стаята си и пуснах всички електрически светила, за да я изпъдя, извадих бутилка ром и излях една водна чаша в гърлото си, за да я забравя, надух касетофона, за да я заглуша, залостих всички входове на душата си, за да не се промъкне, извадих хармониката и засвирих, за да остана сам. Но мелодията, която извираше от това малко същество, страшно приличаше на млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и маслинени очи...

   Уплаших се, че ще я загубя и открехнах пердетата. Зад тях вечерта смирено беше седнала върху клоните на овошките, беше сама и невинна и ме чакаше. Кръвта ми забуча като обидено море, аз забравих за всичко на тоя свят, наругах се и излязох:

   - Твой съм!

   - Любовта е опасна игра, млади момко. Аз съм млада есенна вечер за всички, не само за теб. - Погледът й беше отровен. Отровата се смеси с огъня в душата ми и замириса на пъкъл. В очите ми блесна нож, но полека угасна.

   - Ще се удавя - помислих си и хукнах към морето...

   Но морето не ме очакваше. То беше свикнало с жертвите си, беше спокойно, заспало и студено. Луната беше простряла сребърната  си пътека върху него и също нехаеше. Случаен вятър литна нанякъде и охлади мъката ми. Отворих очи и видях, че младата есенна вечер вече беше зряла и пищна нощ. Беше приседнала до мен. Обхванах я през кръста и я целунах. Тя ме пое в тъмния си рай и аз забравих земната си участ. И когато призори дядо Боже се сети за блудната си щерка,  разбрах, че и зрелите жени са ничии.

   Едва изтърпях следващия ден. Бях нервен и избухлив. Чаках да се свечери. Чаках младата есенна вечер. Тя вече никога не дойде. Идваха други, все млади, все мургави, с  дъх на узрели плодове, с гласове на обречени птици, с маслинени очи, но погледът им не проникваше у мен и душата ми не потръпваше.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??