Iv4ootgrada (Ивайло Симеонов)
18 117
17.11.2021 г., 17:24 ч.

Фамилна пица 

  Проза
845 0 15
3 мин за четене

        Не беше лесен животът в Средната гора.Стотици дървета паднаха в неравната битка с прогреса и работните места рязко намаляха.Много животни останаха без препитание,много тръгнаха към далечни лесове,да търсят щаститето. Зимата пак стоеше на прага с бялото си наметало,готова съвсем да вледени горските душички.А колко различно бе положението допреди време.Местната звезда Славейко радваше всички с хита „Хубава си моя горо“,“Лесека“ мачкаха в горската лига,а различията между месоядни и вегани рядко водеха до насилие.Средната гора беше притегателно място за всеки,търсещ по-добър живот…

       Добрин се реши да замине натам.Знаеше,че трябва да го направи.Още като малко мече,получи суровите житейски уроци,но това не го озлоби и не успя да отнеме вярата му в доброто.Баща му неспирно обикаляше горите,за да осигурява прехраната,а майка му-бивша мис Мечка се влоши здравословно и грижите за нея изискваха много повече средства.

      И така малкият пое към голямата гора.Нае си квартира с последните горски жълтици,ала бързо си намери препитание.Беше умен,схватлив и доста работлив,но и нищо мечешко не му беше чуждо.Обичаше да се забавлява и да завързва нови контакти с местните обитатели.Дори за смелчага като него,самотата в този нов огромен свят бе плашеща и нежелана.Всеки ден мислеше за техните,а един стар познат пощенски гълъб носеше топлите му думи към болната мецана.И обратно…

       Сред новите приятели на Добрин беше и Вълчан.Описвайки Вълчан, трябва да кажем,че той бе от ония типажи,с които в началото всеки иска да е приятел, после вече не иска и общо взето около него винаги има какво да се случи.А и по живота си беше.Абе горски тарикат.Каквото изкара,го издухваше в „Зеления бар“,гонейки въртиопашките. Харизматичен,остроумен,но в същото време егоист и много лукав.Именно последните му две качества бяха накарали глутницата да се откаже от него.И не само тя.Все по-труден ставаше животът за Вълчан.Все повече проблеми-все по-малко приятели да помагат. Добрин беше един от тези малкото…

       -Как е Вълчо?Що си овесил нос?

       -Еми Доба,гонят ме от квартирата.И работа не си намирам.Нямам жълтици да живея сам.Идва зима.Не знам какво ще правя.

        -Ела при мен.Ще делим наема,ще си помагаме.Ще си стъпиш на краката…

       Голямо сърце имаше Добрин.Бе видял много мъки в живота си и сякаш вече не понасяше някой да страда.А за приятел бе готов и живота си да даде. И станаха съквартиранти.Мина месец,минаха два,а Вълчан не даваше нито жълтица за общото съжителство.И в търсенето на работа не беше никак усърден.Но пък апетит имаше.Вълчи…

        -Няма работа посред зима,Добрине.Ще ти се издължа.Само да дойде пролетта.Ти си добра мечка,разбираш ме…

        И така Добрин работеше понякога денонощно,носеше храна и не забравяше да заделя за болната си майка.И на Вълчан даваше по някоя жълтица.Ей така от съжаление и заради приятелството.Вярваше,че като свърши тая пуста зима,ще се подобрят нещата.Днес беше поръчал една вкусна пица от „Горила“.Пица от ония големите,дето са за цяла фамилия,че да има и за Вълчан.И тъкмо седнаха двамата да и се насладят,познато присъствие ги прекъсна.

        -Здрасти бай Гълъбе!Радвам се да те видя.Как са мама,татко?

        -Лоши новини ти нося,Добрине.Баща ти са го хванали хората.Затворен е в клетка.Ходят да го гледат и на децата си го показват.И майка ти се влоши. Съжалявам! - сълзи изпълниха мечешките очи.Тревога обгърна сърцето му…

        -Вълчо,отивам до работа да им кажа,че заминавам и ще се върна да си взема нещата.Ти хапни.Съжалявам,че трябва да се разделим,но разбираш…

        -Да братко.Няма проблем.Оправяй се.

        И отиде Добрин,и се върна.И завари едно малко парченце пица от оная голямата.И една празна торбичка.Същата,в която държеше спестените за мама жълтици.От Вълчан,разбира се,нямаше и следа…

 

*****

        -Шшшт,тихо!

       Мощен гръм посече горската идилия.Опитните ловци този път нямаше да се приберат с голи ръце.

        -Браво,Иване!Това е ударът на годината.Скоро не сме виждали такъв голям вълк.И виж какви лукави очички.Тая кожа ще стои чудесно на стената в хижата!

         -А Вие чухте ли чудната история за избягалия от зоокъта мечок? Намерили са го.С една женска и едно мече.Пуснали са ги,да си живеят. Любовта е победила…

© Ивайло Симеонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Направи добро и го хвърли в морето! »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??